APPLiA България в качеството си на представително сдружение на производителите на домакински електроуреди в България представя своето становище с оглед на силно негативното въздействие върху производителите надолу по веригата на предложението за Регламент относно справяне с отрицателните търговски последици от глобалния свръх капацитет върху пазара на стомана в Съюза.

Същевременно изразяваме загрижеността си от разширяващата се практика на Европейската комисия (ЕК) да налага защитни мерки в полза на определени индустрии, без да отчита интересите на производителите надолу по веригата, които също имат значителен принос за БВП на Съюза. Работи се на парче и без генерален план за развитието и гарантирането на жизнеността и конкурентоспособността на цялата индустриална екосистема на ЕС. Сериозно сме обезпокоени от този курс, който с бързи темпове създава предпоставка за упадъка на индустриите надолу по веригата в Европа и делокализацията им в трети страни, предоставящи на предприятията по-благоприятна бизнес среда.

Считаме, че подкрепа за конкурентоспособността на индустрията на Европа е крайно необходима, но тя трябва да е балансирана и да отчита интересите и потребностите на всички производствени сектори, за да не се стига до необходимостта вбъдеще да се спасяват производителите на крайни продукти.

Едностранчивият и изборен подход на Европейската комисия, подкрепен от националните правителства, по отношение на различните индустрии в Европа създава рискове за деиндустриализация на континента люлка на световната промишленост.

Силно сме обезпокоени от факта, че предложението за регламент значително засилва защитата на стоманата спрямо сега действащите мерки, без да отчита отрицателните последици за секторите надолу по веригата, вкл. домакинските електроуреди:

• Значително се увеличава митото за количествата стомана извън квотите- на 50%, което е двойно по-висока ставка спрямо настоящата от 25%. Това създава сериозни негативни последици за конкурентоспособността на индустриите надолу по веригата, изложени в настоящата позиция.

• Още повече се намалява количеството на безмитния внос, както и продължава действието на забраната за „пренасяне“ на неизползвани квоти към следващото тримесечие. Обемът на валидните в момента квоти вече е изключително ограничен и недостатъчен, изчерпва се в първите един-два дни на съответното тримесечие и производителите са принудени да заплащат мито за необходимите им количества стомана извън квотите.

• Предвижда се Комисията да приеме актове за изпълнение, с които определя разпределението по държави на тарифните квоти, предвидени в Приложение II. Замяната на общата консолидирана квота, въведена с понастоящем действащите защитни мерки, с квоти по отделни държави,  вече постави в затруднения производителите да набавят нужните количества суровина на конкурентни цени, използвайки логистични предимства. Предложението поддържа тази практика, което за производителите на домакински уреди  означава, че неблагоприятните за тях регулации задълбочават въздействието си за неограничен срок.

• Въвежда се задължение за вносителите да представят доказателства за страната на „разтопяване и изливане“ на стоманата, използвана за производството на продукта. Това изискване създава допълнителна административна и финансова тежест за производителите.

Всяко мито върху вноса води до широк спектър от  негативни въздействия за браншовете надолу по веригата, които са потребители на стомана. Наличните квоти се изчерпват бързо, което затруднява осигуряването на непрекъснатост в снабдяването и планирането на производството. Заплащането на мито в пълен размер след изчерпване на количеството по квота води до увеличение на себестойността на произвежданите изделия и загуба на конкурентноспособност от производители от трети страни, които не заплащат мита върху суровините и имат достъп до стоманени продукти на по-ниски цени. Това ще доведе до загуба на работни места в европейските предприятия и е сериозна предпоставка за релокация на индустриални предприятия извън ЕС и като краен негативен резултат- преустановяване на дейността им.

Произвежданите в ЕС количества стомана не са достатъчни за задоволяване на търсенето от индустриите потребители, което е сериозен проблем за обезпечаване на производствените им нужди. Предложението на ЕК за регламент не предлага решение на този проблем, който, между другото, може да рефлектира във вредни за производителите на стомана въздействия (загуба на доверие у контрагентите, повишаване на цента на продукта им и др.) наред с проблемите, които създава за производителите на крайни продукти.

Също така цената на европейската стомана не е конкурентна.  Скъпите суровини възпрепятстват производството на ценово конкурентни продукти, като практиката показва, че крайният потребител прави избор в полза на по-евтини продукти от трети страни, които са „по джоба му“. И обратното, достъпът до суровини на конкурентни цени ще гарантира, че европейските производители надолу по веригата, в т.ч. и българските, ще произвеждат крайни продукти с висока добавена стойност- ценово конкурентни както в ЕС , така и извън него.

С ограничаването на вноса на стомана от трети страни чрез въвеждането на прекомерни тарифни бариери, необосновани от икономическата логика,  самите законодатели на ЕС ще създадат предпоставка за допълнително увеличаване на цената на произведената в ЕС суровина. Без вноса и като последица от ограниченото ѝ предлагане и по-голямото търсене ще се стимулира покачването на цената ѝ за индустриите надолу по веригата и ще ги направи ценово неконкурентоспособни спрямо продуктите от трети страни. Тази политика прави производството на крайни продукти в Европа много трудно.

Индустриите, произвеждащи крайни продукти като домакински електроуреди, са потребител на суровини като стомана и други метали. Без тях европейските стомана и метали ще останат без пазар. Стоманата, която секторът на домакинските електроуреди потребява, съставлява от 40 до 80% от материалите и компонентите в домакинските електроуреди.

APPLiA България призовава за балансиран подход. Целта е да се  подкрепи стоманодобивната индустрия на ЕС и същевременно да се балансира въздействието върху индустриите надолу по веригата, вкл. секторът на домакинските електроуреди, чрез въвеждане на изключения и/или алтернативни мерки.

Нашите предложения:

1. Производителите имат нужда от ясни и прозрачни квоти и разпределение на количествата за внос. След като тези квоти бъдат определени, трябва да се въведе допълнително разграничение между индустриите надолу по веригата и политика за потребление на квотите, така че всеки сектор да може да прави своето бизнес планиране и прогнози.

2. Въвеждане на фиксирани мита с намален размер- (%) върху вноса на стомана от трети страни за производители в сектора на бялата техника, които извършват значителни производствени операции. Фиксирана митническа ставка не по-висока от 10% ще минимизира негативния ефект и ще даде възможност за диференцирано снабдяване без сериозни прекъсвания във веригата на доставки, каквито се наблюдават при внос, базиран на квоти.

3. Диференциран подход, базиран на съотношението между стомана, доставяна от ЕС и от трети страни: прилагане на безмитни лимити за обеми за производители на бяла техника, които осигуряват значителен дял от използваната стомана от производители в ЕС, но се нуждаят от диверсификация чрез внос от трети страни.

4. Възможност за възстановяване на платени мита за производители на домакински електроуреди въз основа на различни критерии: дял на стомана от ЕС/трети страни, генериран БВП в ЕС и др.

5. Намалено мито или възстановяване на мито за вносители на стомана, които изнасят готова продукция извън ЕС.

Производството на домакински електроуреди е основен икономически актив за Европа. В Европа все още работят 130 промишлени предприятия за домакински електроуреди, като близо 80% от уредите, пускани на европейския пазар, се произвеждат в тях. Секторът осигурява 1 милион преки и непреки работни места в Европа, приносът му към БВП на Съюза възлиза на 80 млрд. евро. В България браншът е представен от три големи предприятия производители на хладилници, фризери, бойлери, малки отоплителни уреди, термопомпи и създава над 20 000 преки и непреки работни места в производството, търговията, логистиката, следпродажбения сервиз, компании подизпълнители и др.

С тревога следим тенденциите и фактите в нашия сектор. Статистическите доклади на APPLiA показват, че производственият капацитет на ЕС намалява в периода 2015–2023 г. След 2021 година се наблюдава тенденция за намаляване на продажбите на големи домакински електроуреди в Европа, като през 2024 г. те рязко са спаднали с 16,1 %. Докладите на големи  компании с традиционно присъствие на европейския пазар (Whirlpool, Electrolux, BOSCH/Siemens, Miele, De’Longhi, Candy/Haier, Hisense/Gorenje, SMEG, Versuni (Phillips DA), De’Longhi и др.) изброяват закриването на предприятия в ЕС и разширяването на производствените мощности в Китай за периода (2015-2025), докато китайски източници съобщават за съответно увеличение на броя на производствени предприятия в страната.

Призоваваме Европейската комисия и държавите членки за балансиран подход и защита на конкурентоспособността на цялостната екосистема на европейския бизнес, вкл. на индустриите надолу по веригата. Препоръчваме усилията на европейските и националните институции да се насочат към създаване на благоприятен климат, така че европейските производители нагоре по веригата да са в състояние да отговорят на търсенето на техните суровини както по отношение на количеството, така и с конкурентни цени. Успешни мерки биха били например намаляване на разходите за електроенергия и стабилизиране на веригите на доставки за всички сектори в ЕС.

APPLiA България е готова да предостави необходимото съдействие за постигането на балансиран подход.