Киберсигурен микропроцесор не прави хладилника киберсигурен. Когато става въпрос за създаването на силна система за киберсигурност в Европа, стандартите трябва да отразяват действителното ниво на риск за киберсигурността на продукта като цяло, като се вземат предвид различните нива свързани рискове по изчерпателен начин. Това означава да се осигури киберсигурност на компонентите, но също така и  на начина, по който те се сглобяват и превръщат в готов уред.

Около 10% от продуктите са класифицирани като „критични“ или „най-критични“ в предложения от Европейския съюз Закон за киберустойчивост, включително по-голямата част от домакинските уреди. Списъкът с цифрови елементи в продуктите, определени като „критични“, е изключително широк и включва почти всяко свързано приложение. Това представлява ненужна тежест за производителите, тъй като „критичните“ продукти ще бъдат обект на задължителна външна оценка за съответствие от трета страна, добавяйки допълнителни изисквания към пускането на продуктите на пазара, без добавена стойност за потребителите.

Трябва да се направи ясно разграничение между продуктите с висок и нисък риск. Обменът на данни, когато използваме пералня, очевидно ще бъде нисък в сравнение с обмена на данни, ако използваме например мобилно приложение за банкиране. Ако същата пералня се използва в домашни условия, тогава ще се счита, че е обект на нисък риск на киберсигурност. Въпреки това, ако пералнята се използва в електроцентрала, тогава рискът ще се класифицира като висок заради чувствителността на околната среда, в която е инсталирана. В последния случай, който е малко вероятен като сценарий, всички перални стават с висок риск според предложението, което очевидно не отразява правилно естеството на продукта. „Уредите идват с различни рискове на киберсигурност, което трябва да се отрази от стандартите“, каза Паоло Фалчони, Генерален директор на APPLiA.

Според предложението производителите имат 24 часа да уведомят за уязвимостта на даден продукт дори и при липса на коригираща мярка. Това означава отваряне на врата за възможни кибератаки, де факто излагане на потенциална уязвимост, без да има решения за нея. Обратното на това как трябва да изглежда една киберсигурна Европа.

Актът на Европейския съюз за киберустойчивост беше предложен с цел да се установят общи стандарти за киберсигурност на продуктите. В момента Законът е в процес на обсъждане и договаряне от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.