Опаковката предпазва домакинските уреди във фабриката, складовете и по време на транспортиране, като гарантира, че продуктът е в добро работно състояние, когато пристигне в магазините или в домовете на потребителите, с оглед допълнително гарантиране на тяхната безопасност по време на употреба. Най-очевидният страничен ефект от неправилното опаковане е повредата на продукта, която на свой ред може да навреди на потребителите. Индустрията отдавна се е ангажирала да намали нарастващото количество отпадъци от опаковки чрез инвестиране в използване на устойчиви материали. В този смисъл новият проект на закона за опаковките, може да представлява истински крайъгълен камък в процеса на преминаване към устойчиви вериги за доставка на опаковки в Европа, но е необходим допълнителен анализ на въздействието върху околната среда и разходите, за да се затвори кръга на целите за повторна употреба.

Транспортните опаковки за многократна употреба не винаги са най-екологичното решение. В предложения регламент целта за повторна употреба за големи уреди в момента е определена на 90%. Въпреки че опаковките за многократна употреба може да изглеждат по-кръгови на пръв поглед, това не винаги е най-екологичното решение поради увеличеното количество емисии на парникови газове, свързани с производството и използването на флот от превозни средства. Опаковката на перална машина, изпратена от Германия до Испания например, ще трябва да се върне обратно в Германия, генерирайки емисии и допълнителни разходи за възстановяване на опаковката за повторна употреба. Освен това опаковките могат да включват различни компоненти като палети, пластмасови ленти, кутии и фолиа, за някои от които повторното използване е технически много трудно или дори невъзможно. При липсата на широкомащабна система в държавите членки и задълбочена оценка на въздействието е трудно да се оценят екологичните ползи от повторната употреба. Съгласно този аргумент целите за 2030г. и 2040г. за хранително-вкусовата промишленост вече бяха премахнати от проекта на докладчика в Европейския парламент . По същия начин целите за повторна употреба на опаковки на домакински уреди трябва да се основават на задълбочени анализи, които вземат предвид пълния жизнен цикъл на опаковката, включително и транспорта. Предложените цели за повторна употреба на опаковки, рециклирано съдържание, минимизиране и ограничения върху формите на опаковки трябва да се основават на проучвания за осъществимост, реални обстоятелства, логистични съображения, потенциални ефекти върху здравето и безопасността на потребителите, както и целите за намаляване на хранителните отпадъци и на стандарти за безопасност.

Няма универсален подход за всички. Домакинските уреди се предлагат в различни форми и размери дори в рамките на една и съща продуктова група и марка, както и с колекция от резервни компоненти. Всичко това се взема предвид при проектирането на опаковката. Ако вземем например случая с хладилниците, те може да имат различни дръжки на вратите, монтирани на различни места или дори вдлъбнати дръжки, които определят дизайна на кутията. Опаковката трябва да фиксира продукта по такъв начин, че да не се движи по време на транспортиране и да предотврати навлизането на влага- условие, което може да е вярно само ако опаковката отговаря на всички характеристики на уреда. За да работи това, всеки производител ще трябва да внедри сложна система със затворен цикъл, за да се гарантира, че опаковката на всеки модел, на всеки продукт се връща за повторна употреба.

Транспортна опаковка и търговска опаковка. Най-често продуктите се продават в същата опаковка, в която са транспортирани. Производителите опаковат продукт за транспортиране до търговците, които след това доставят продукта в същата опаковка на потребителите. Разглеждайки логистиката, начертаването на линия между концепциите за транспортна и търговска опаковка става трудно за нашата индустрия, тъй като те обикновено съвпадат. Това налага необходимостта от повече яснота относно определението какво представлява опаковката.

Към общоевропейските изисквания за опаковки. С увеличението на националните инициативи за опаковките трябва да се наблегне и на необходимостта от хармонизация, за да се избегне въвеждането на допълнителни изисквания на ниво държави членки. Днес производителите на потребителски продукти, които присъстват на различни европейски пазари, се сблъскват с голям брой национални различия, когато става въпрос за техните опаковки. Всяка гъвкавост рискува да създаде място за различни задължения, които биха могли да създадат объркване и да възпрепятстват гладкото функциониране на единния пазар.

Европейският парламент и европейските държави в момента разглеждат предложеното законодателство преди преговорите по окончателния закон.