Най-известният ефект на пеперудата на Едуард Нортън Лоренц се основава на идеята, че едно малко събитие може да повлияе на много по-голяма сложна система. Петдесет години по-късно метафорично приложение на това може да се намери в предложения от ЕС Механизъм за корекция на въглеродните граници (CBAM). Стремейки се да подпомогне борбата с изменението на климата чрез налагане на данък върху суровините въз основа на техните емисии на CO2, той не само няма да постигне целта си, но и ще стимулира делокализация на производството и инвестициите извън Европа, което ще доведе до значителна загуба на работни места в Европа, без да се постигне положително въздействие върху околната среда. Едно събитие, влияещо върху много по-голяма и сложна система.

Продуктите, които се произвеждат в чужбина и се внасят в ЕС, ще имат нелоялно конкурентно предимство пред произведените в Европа продукти на единния пазар на ЕС. Механизмът всъщност е предназначен за суровини и електроенергия, докато включването на готови продукти е извадено от законопроекта поради административна сложност. Готови продукти, които са произведени със същите суровини, обхванати от CBAM и следователно стават по-малко конкурентоспособни, когато са произведени в ЕС, отколкото еквивалентни стоки, произведени извън ЕС.

Въглеродът просто ще бъде отделен другаде. Ако продуктите надолу по веригата с интензивно използване на въглерод са по-конкурентоспособни от устойчивите алтернативи, общият баланс на въглеродните емисии може да се влоши. Да вземем случая с перална машина, произведена в Европа. Разходите за въглеродни емисии ще се прилагат за алуминия, желязото и стоманата, използвани в производствения процес, независимо дали те са доставени в ЕС (предмет на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС) или внесени от другаде (предмет на CBAM). Същата перална машина, произведена извън Европа, обаче няма да бъде предмет нито на СТЕ на ЕС, нито на CBAM. Подобен сценарий не само не отговаря на целите, определени от Европейския зелен пакт, тъй като не намалява емисиите на CO2 извън ЕС, но също така оказва отрицателно въздействие върху европейската конкурентоспособност, като в крайна сметка създава стимул за промишлена делокализация и съответно застрашава износа на ЕС. Като цяло базираните в ЕС производители ще се сблъскат с увеличение от най-малко 5-10% на производствените разходи за производство.

Ако корпоративните инвестиции бъдат отклонени към страни извън ЕС, заетостта също ще пострада. Вероятно някои европейски производствени обекти в крайна сметка ще бъдат преместени в държави извън ЕС. Според проучване, проведено от Френската федерация по машиностроене (FIM), възпроизвеждащо непубликувани разследвания на френското министерство на икономиката и финансите, много сектори надолу по веригата ще бъдат неблагоприятно засегнати от мярката. Продукти като домакински уреди, селскостопанско оборудване и транспорт ще бъдат изложени на изтичане на въглерод. Само във Франция това се равнява на 3000 компании и 300 000 работни места.

Методът за оценяване на риска от изместване на въглеродни емисии, както е определен в член 10 (б) от Директивата за СТЕ на ЕС, би могъл да служи като компас за откриване на продукти надолу по веригата, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, по подобен начин на това, което е направено за суровините през годините. Относителните равнища на световната търговия и интензивността на емисиите биха могли да разкрият сектори надолу по веригата, които са изложени най-вече на конкуренция извън ЕС. Именно тук ще влезе в сила въвеждането на допълнително законодателно предложение за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии в съответните сектори, като същевременно се запазят работните места в Европа и конкурентоспособността на промишлеността.

Решителният тристранен диалог между преговарящите от ЕС за постигане на съгласие за окончателен въглероден налог се очаква да се проведе по-късно днес.

http://www.applia-europe.eu/