Съветът прие своята позиция (общ подход) относно Директивата за твърденията за екологосъобразност, която има за цел да се справи с greenwashing-а  и да помогне на потребителите да вземат наистина по-екологични решения, когато купуват продукт или използват услуга.

Потребителите се нуждаят от надеждни, сравними и проверими твърдения за екологосъобразност, за да вземат напълно информирани решения. Въпреки това, проучване от 2020 установява, че повече от половината твърдения за екологосъобразност предлагат неясна, подвеждаща и неустановена информация.

Директивата определя минимални изисквания за обосноваване, съобщаване и проверка на изрични твърдения за екологосъобразност.

Това ново предложение е насочено към изричните твърдения за екологосъобразност (писмен или устен текст) и етикетите за опазване на околната среда, които фирмите използват доброволно, когато представят своята „зеленост“, и които обхващат въздействието върху околната среда, аспектите или представянето на продукт или търговец. Това важи за съществуващите и бъдещите схеми за етикетиране, както публични, така и частни.

Общият подход прави разграничение между изричните твърдения за екологосъобразност и етикетите за опазване на околната среда, за да се посочат ясно задълженията за тях, включително кои изисквания се прилагат и за двете.

Компаниите трябва да използват ясни критерии и най-новите научни доказателства за обосноваване на своите твърдения и етикети. Освен това, според общия подход твърдения за екологосъобразност и етикетите трябва да бъдат ясни и лесни за разбиране с конкретно позоваване на екологичните характеристики, които обхващат (трайност, рециклиране или биологично разнообразие).

Общият подход поддържа основния принцип на предварителната проверка на изрични твърдения за екологосъобразност и етикетите за опазване на околната среда, както е предвидено в предложението на Комисията. Това означава, че всякакви твърдения за екологосъобразност ще трябва да бъдат проверени от независима трета страна, преди да бъдат публикувани.

В същото време се въвежда опростена процедура за освобождаване на някои видове изрични твърдения за екологосъобразност от проверка от трета страна: отговарящите на условията фирми следва да докажат съответствието си с новите правила чрез изготвяне на технически документ, който трябва да бъде попълнен преди твърдението да е оповестено.

Докато микропредприятията ще подлежат на проверка съгласно общия подход, те също ще имат 14 месеца повече от другите фирми, за да се съобразят с тези правила.

По време на процедурата бяха добавени няколко мерки за подпомагане на малки и средни предприятия, включително на микропредприятията. Те включват предоставянето на насоки и инструменти, както и допълнителни мерки за намаляване на административната тежест за фермерите. Те също могат да включват финансова подкрепа и обучения.

Като признават значението на съществуващите национални или регионални схеми за етикетиране, министрите се съгласиха относно възможността за създаване на нови схеми и освобождаване на тези, уредени от Европейския съюз или националното право, от верифициране от трета страна, при условие че последните отговарят на стандартите на Европейския съюз както по отношение на процедурите, така и по отношение на стандартите.

Съгласно общия подход схемите за екомаркировка от тип 1 EN ISO 13024  ще бъдат освободени от проверка, ако са официално признати в държава членка и съответстват на новите правила. Признаване от една държава членка би било достатъчно за целия пазар на Европейския съюз.

Общият подход представя нови изисквания за доказване на климатичните промени, включително, тези които са свързани с въглеродните кредити.

Климатичните промени често са базирани на въглеродни кредити, генерирани извън веригата на стойност на компанията, например от горското стопанство или проекти за възобновяема енергия. Общият подход включва задължения за предоставяне на информация за вида и количеството въглеродни кредити и дали те са постоянни или временни.

Позицията на Съвета, също така, прави разграничение между:

• Твърдения за принос ( въглеродни кредити с принос към действия в областта на климата )

• Компенсационни твърдения ( въглеродни кредити за балансиране на дял от емисиите )

В случая на компенсационни твърдения компаниите трябва да докажат нетно-нулева цел и да покажат напредък към декарбонизацията, както и процент от общите емисии на парниковите газове, които са били компенсирани.

Общият подход на Съвета ще бъде основа за преговори с Европейския парламент относно окончателната форма на директивата. Преговорите се очаква да започнат през новия законодателен цикъл.