APPLiA България, Българската асоциация на електротехниката и електрониката и сдружението за модерна търговия  се обърнаха с писмо към българските институции с искане за спешно разрешаване на проблема с икономически необоснованото драстично увеличение на лицензионните възнаграждения за оползотворяване на електрическо и електронно оборудване от лицензираните колективни организации и последиците за българските потребители и за конкурентоспособността на засегнатите сектори.

Писмото е адресирано до:

Министър-председателя на Република България

С копие до:

Министъра на околната среда и водите

Министъра на икономиката и индустрията

Уважаеми господин Министър-председател,

Във връзка със създалата се кризисна ситуация в системата за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване в средата на 2025 г. и неглижирането на проблема от предишното правителство на Република България, в частност от Министерството на околната среда и водите, подписалите настоящото писмо организации се обръщаме към Вас с настояване за спешна среща с цел намиране на справедливо и икономически обосновано решение.

В средата на 2025 г. лицензираните колективни организации по оползотворяване (ООп) едновременно обявиха увеличение на лицензионните възнаграждения за своите членове в размер от 700% до 900% (8 до 10 пъти). Засегнати бяха компании, които внасят и произвеждат топлообменно оборудване, домакински уреди, големи и малки уреди, фотоволтаици, осветителни тела, ИТК оборудване и много други.

Повишаването на лицензионното възнаграждение за оползотворяване беше толкова значимо, че създаде непреодолими предпоставки за съществено увеличение на цените за крайните потребители в България на цялото електрическо и електронно оборудване на пазара като домакински уреди /бяла и черна техника/, климатици, инструменти и много др., което рефлектира с особено голяма тежест върху домакинствата с ниски доходи, тъй като таксата се начислява на килограм за всеки уред.

На следващо място, икономически необоснованото увеличение на лицензионните възнаграждения на ООп за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване създаде изключително силен негативен ефект върху конкурентоспособността на българските фирми. От втората половина на 2025 г. разходите на българските компании за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване се увеличиха десет пъти, като станаха многократно по-високи спрямо средно европейските цени, вкл. в сравнение със съседните държави (Приложение  I), без да се е променило нищо в събирането на отпадъците от този поток в страната.

Например с увеличениeто, лицензионното възнаграждение към ООп в България за един хладилник с тегло 70 кг възлиза на 33 евро, а в Румъния и Гърция- на 14 евро. А за една пералня с тегло 65 кг – на 18 евро, докато в Румъния то е 13 евро, а в Гърция – 8 евро. Съответно за прахосмукачка с тегло 5 кг в България се заплаща възнаграждение в размер на 5 евро, докато в Румъния то е 1 евро, а в Гърция – 1,35 евро.

Тази криза продължава прекалено дълго, като принуждава засегнатите сектори, които създават значима част от добавената стойност в БВП на страната, да поемат тежестта на разходи, наложени им без преговори, без обосновка и без доказани реални резултати, респ. подобрение на услугата при събирането и оползотворяването на отпадъците от електрическо и електронно оборудване.

Настояваме за пълна прозрачност и за съдействие за предоставяне на детайлна информация относно методиката, по която е формиран размерът на лицензионните възнаграждения.

Считаме, че Министърът на околната среда и водите следва да използва възможността, която има по чл. 18, ал. 3, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), и да назначи проверка на начислените възнаграждения и извършените разходи на дейностите с отпадъци.

Едно от изискванията на ЗУО съгласно чл.14, ал.9,  е пускащите на пазара лица да финансират разходите за функционирането на колективните системи (организации по оплзотворяване – чл. 15 ЗУО), които са определени по прозрачен разходно-ефективен начин и не надвишават разходите за предоставяне на услугите по управление на отпадъците. Сега действащата практика показва абсурдна невъзможност, в действителност гарантирана от закона, за упражняване на контрол върху извършваните от ООп разходи от страна на лицата, които обезпечават финансирането на  системата за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване и без чиито финансови вноски тя няма да съществува.

Изискваме ясно разяснение кои са конкретните ценообразуващи елементи, компоненти на разходите и нормативни съображения, които оправдават текущите нива на лицензионни възнаграждения, както и проверка при одитите на отчетността за начина, по който събраните от организациите по оползотворяване финансови средства се разходват спрямо реално постигнатите цели за оползотворяване.

Използваме случая да обърнем внимание и на факта, че едновременното повишаване на лицензионните такси от всички опериращи в рамките на страната ООп за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, съчетано с отказа на всяка от тези организации да приеме нови членове (т.е. прехвърляне на една компания член от една организация в друга) пораждат изключително основателно съмнение за наличие на картел в посока както съгласуване на цени, така и разпределяне на клиенти. По случая през юни 2025 г. Комисията за защита на конкуренцията обяви, че стартира предварително проучване за наличието на забранено споразумение или съгласувана практика, но за съжаление, оттогава няма никаква информация за неговото развитие.

Бихме искали да насърчим връщането към предложените със законопроект за изменение и допълнение на ЗУО, постъпил в парламента на 26.06.2025 г. (https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166497),  промени в нормативната уредба. За съжаление този законопроект „отлежава“ в парламента и все още не е гледан дори на първо четене в отговорните комисии. Най-значимо е предложението за преминаване от разрешителен към регистрационен режим по отношение на учредяването и завяване за дейност на нови организации за оползотворяване. Към момента, в резултат от дискрецията на държавата да одобри или откаже „лицензиране“ съществува реална бариера пред влизането на нови играчи на пазара, което нарушава или най-малкото е предпоставка за нарушаване на правилата за защита на конкуренцията.

На следващо място изключително важно и отговарящо на практиката в повечето европейски държави е предложеното изискване при учредяване на ООп – поне 51% от капитала им да бъде притежаван от задължените лица по чл.14, ал.1 ЗУО. По този начин контролът логично ще остане в ръцете на лицата, които по закон имат задължение да събират и осигурят оползотворяването на излязлото от употреба оборудване и които на практика финансират тези системи. Мотивите към законопроекта са изключително аргументирано написани и бихме си позволили да Ви насърчим към тяхното преглеждане и придвижване на законопроекта през парламентарните процедури в посока неговото гласуване и приемане.

В допълнение, бихме искали да обърнем внимание и на проблема с нелоялните пазарни практики на част от икономическите оператори, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване, без да изпълняват законовите си задължения за участие в системите за управление на отпадъците или без да заплащат дължимите лицензионни възнаграждения и продуктови такси. Подобни практики не само нарушават принципите на равнопоставеност и честна конкуренция, но и намаляват приходите в системата, като същевременно увеличават финансовата тежест върху коректните компании. Поради това настояваме за засилване на контрола и проверките от страна на компетентните държавни органи спрямо такива фирми. Считаме също, че браншовите и представителни организации на задължените лица следва да имат възможност да участват в процеса на наблюдение и сигнализиране, включително чрез институционализирани механизми за сътрудничество с контролните органи, с цел повишаване на прозрачността, ефективността на системата и гарантиране на равнопоставени условия на пазара.

В заключение, предлагаме като възможно решение на кризисната ситуация държавата да намали спешно размера на настоящата продуктова такса, определена с Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (обн., ДВ, бр. 30 от 15.04.2016 г., в сила от 16.06.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 20 Юли 2018г.), в размер на 10-12 пъти за период от 2 години, докато се изясни ситуацията на пазара и се намерят дългосрочни решения. Така задължените лица ще могат да изпълняват задълженията си по управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване чрез директно плащане към държавата на икономически поносими цени, без да се компрометира изпълнението на целите.

В допълнение, призоваваме Министерството на околната среда и водите да провери изпълнението на изискването за разходопокривност на лицензионните възнаграждения и да бъдат предприети мерки за пазарното им определяне.

Уважаеми г-н Министър-председател,

Заявяваме настоятелно искане за спешна среща с Вас, на която да обсъдим кризисната ситуация и да намерим справедливо и взаимноизгодно решение на проблема в интерес на цялото общество.

Вярваме, че защитата на макроикономическата стабилност и потребителския интерес са сред Вашите основни приоритети въпреки времевите ограничения на един служебен кабинет. Вашето решение на създалата се ситуация ще даде ясен сигнал на българското общество и международните партньори на България, че в страната действат принципите на пазарна икономика, гарантирани от институционалната подкрепа на демократичната българска държава.

Разчитаме на спешен диалог с Вас, за да обсъдим възможностите за разрешаване на ситуацията в дух на партньорство и отговорност към обществото.

Подписали:

APPLiA България-Асоциация на производителите на домакински  електроуреди

Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ)

Сдружение за модерна търговия (СМТ)

ПРИЛОЖЕНИЕ I. Сравнение на държавната продуктова такса в България със средните разходи за страни от ЕС

Обхват: Гърция, Румъния, Хърватска, Австрия, Унгария, Португалия, Испания, Полша, Чешка република.

Видно от таблицата е, че държавните продуктови такси в България са от 3 до 9 пъти по-високи.