Актът за критичните суровини: протекционизъм или свободна търговия
Като част от обновената търговска стратегия на Европа предложеният Закон за критичните суровини, представен от Европейската комисия на 16 март 2023, обещава да ускори отворената стратегическа автономия, но не уточнява къде свършва „отвореното“ и къде започва „автономията“. В глобалната икономика без граници с взаимно зависими вериги за доставки укрепването на международното сътрудничество и ангажираност остава от жизнено важно значение.
Законът следва да засили сътрудничеството с партньори със сходно мислене и да определи проектни линии по веригата на стойността на суровините, които отразяват и зачитат Европейските ценности. От основните до по-сложните компоненти, крайните продукти днес разчитат на редица различни и основни части. Което заявява ясна необходимост да се гарантира доставката на критични суровини в рамките на ЕС, както и със стратегически партньорства, които включват както вътрешно, така и международно измерение. Индустрията на домакинските уреди в Европа отдавна се е ангажирала с отговорно снабдяване и рециклиране на суровини и с насърчаването на прозрачността на веригата за доставки. Усилията за увеличаване на достъпа до суровини за производителите от ЕС трябва да се възползват от модела на отговорно сътрудничество на Европа чрез инвестиране в устойчиви проекти, които изнасят този начин на мислене в рамките на и през границите. Стремежът към автономия в една силно глобална икономика не е нито жизнеспособен, нито желателен за икономика, ориентирана към износа. „Европа се нуждае от надеждни партньори повече от всякога, за да настоява за разходно ефективна и конкурентна икономика“ каза Паоло Фалчони, Генерален директор на APPLiA.
Рециклираните суровини предлагат голям потенциал за справяне с нарастващото търсене, но все още има значителни пропуски, които трябва да бъдат запълнени. Законопроектът цели да насърчи рециклирането и оползотворяването на критични суровини от минен добив, преработвателни и търговски отпадъци, за да осигури надежден, сигурен и устойчив достъп до тях, като определя специални цели за рециклиране. Днес 90% от материалите, които идват от официално събраните уреди, когато достигнат края на живота си, се възстановяват, рециклират и са готови да влязат отново в производствени цикли. Въпреки това две трети от ценните ресурси остават недокументирани и не се връщат обратно в материалните цикли като вторични суровини, което прави неясно как тези отпадъци се събират и третират. Пазарът на отпадъци трябва да постави правилните изисквания, които гарантират, че всички отпадъци се събират, докладват и третират правилно като се осигурява достатъчно конкурентна икономическа среда за всички участници. Също толкова важно е развитието на инициативи за рециклиране и иновативни технологии за сортиране в края на жизнения цикъл за правилно и безопасно рециклиране на материали от продуктите. „Разработването на машини все още е на ранен етап за редица продукти, при които резултатите от екстракцията трябва да бъдат технически по-сложни“, каза Паоло Фалчони. Там иновациите играят главна роля за обосноваване на усилията на индустрията и за нарастване на конкурентоспособността.
Законът за критичните суровини има за цел да диверсифицира снабдяването със суровините, които са необходими за технологиите за зелен преход чрез определянето на редица цели за местно добиване, преработка и рециклиране на така наречените стратегически суровини, включително и цел на блока да извлича поне 10% от годишното си потребление на тези материали до 2030 година. Предложението беше представено в същия ден с Акта за нулеви емисии от промишлеността (Net Zero Industry Act), който е отговор на Европейския съюз на основния пакет зелени субсиди на САЩ.
www.applia-europe.eu