ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА

МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

МИНИСТЪРА НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА

МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТНОСНО: Прозрачност в системите за разширена отговорност на производителите (РОП) и въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки

Долуподписаните представители на водещите работодателски и браншови организации, представляващи производители, вносители, търговци и рециклиращи предприятия в България, настояват за неотложно стартиране на междуинституционален диалог във връзка с натрупани системни проблеми в сектора на управление на отпадъците.

Повод за настоящото искане е проведеният на 10 март 2026 г. в Българската стопанска камара (БСК) дискусионен форум „Прозрачност в разширената отговорност на производителите (РОП)“, който ясно очерта редица сериозни предизвикателства пред бизнеса, произтичащи от липсата на прозрачност, предвидимост и ефективен диалог при формирането на държавната политика за устойчиво екологично управление и РОП в редица браншове.

Системата за РОП управлява значителен финансов ресурс, формиран чрез лицензионни възнаграждения, заплащани на организациите по оползотворяване от производителите и вносителите на всички видове стоки (задължените лица). Вече за никого не е изненада, че настоящият модел на функциониране на системата за РОП и дейността на организациите по оползотворяване не осигуряват достатъчна прозрачност и ефективност. Макар че тези организации оперират с финансов ресурс, събран от крайните потребители и предназначен за постигане на обществена екологична цел, и по закон нямат право да разпределят печалба, достъпът до информация относно изпълнението на целите, както и до техните отчети и доклади, остава ограничен.

Липсва яснота и относно начина, по който се формират и разходват събраните лицензионни възнаграждения и как реално подпомагат рециклиращата индустрия и постигането на екологичните цели, заложени в законодателството. Това компрометира основния принцип на РОП – задължените лица да упражняват контрол и стимул към икономическа ефективност. Практиката на непрозрачно и селективно издаване на разрешения на организации по оползотворяване на определени икономическите оператори в съответния пазарен сектор създава предпоставки за корупционни практики и насърчава непазарно поведение.

Съществуващите порочни практики в системата за РОП водят до необосновано покачване на лицензионните възнаграждения, заплащани от задължените лица, което рефлектира върху крайната стойност на тяхната продукция, респективно – покачва цените, плащани от потребителите. В същото време срещу това не е налице добро управление на масово разпространени отпадъци.

Все повече стават примерите за необосновано, значително и повсеместно увеличение на всички лицензионни възнаграждения, вкл., за моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, соларни панели и то – от всички организации по оползотворяване. Това поражда основателни съмнения за наличие на антиконкурентни споразумения и съгласувани непазарни практики. Аналогично, без никакво обществено обсъждане и с подозрения за корупционен натиск се направиха опити и за въвеждане на държавна депозитна система за опаковки от напитки – реформа от национално значение, мащаб и въздействие, засягаща стотици производствени предприятия, десетки хиляди търговски обекти и всички потребители в страната.

Всичко това води до значително и неизбежно повишаване на цените за потребителите и допълнителен инфлационен натиск. Ето защо настойчиво призоваваме служебното правителство, в т.ч. Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите и Министерството на иновациите и растежа да предприемат спешни антикризисни действия:

• мораториум върху увеличението на продуктовите такси, едновременно с временно намаляване на държавните продуктови такси за определени продукти, докато не бъде извършен преглед на вече направените увеличения и задълбочен анализ на разходите, свързани с управлението на масово разпространените отпадъци и тяхното въздействие върху бизнеса и потребителите;

• издаване на разрешения на нови организации по оползотворяване в отделните направления на РОП;

• осигуряване на пълна прозрачност при формирането и разходването на средствата в системите за РОП.

Убедени сме, че откритият и конструктивен диалог между институциите и бизнеса е ключов за ефективното прилагане на принципите на кръговата икономика, за създаването на прозрачна и конкурентна бизнес среда, за недопускане на некоректни и съгласувани практики за увеличаване на цените на редица стоки в ущърб на потребителите и генериране на инфлационен натиск. Вярваме, че целите на кръговата икономика се постигат не само с нормативни изисквания, а чрез предвидимост на правилата, стратегическо планиране, прозрачно финансиране, иновации и разходна ефективност. В този контекст ние сме уверени, че с решаващата роля на институциите могат да се постигнат координирани и работещи решения както за опазване на околната среда, така и в защита интересите на гражданите и икономическите оператори в страната.

ПОДПИСАЛИ:

Българска стопанска камара (БСК)

Активни потребители

Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (AΠCTE)

Асоциация на вносителите на автомобили (АВА)

Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ)

Асоциация на производителите на домакински електроуреди в България (APPLIA България)

Асоциация на производителите, вносителите, търговците и вулканизатори на гуми (АПВТВГ)

Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ)

Браншова асоциация Полимери (БАП)

Българска асоциация Кръгов текстил (БАКТ)

Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ)

Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ)

Българска фотоволтаична асоциация (БФА)

Сдружение за модерна търговия (СМТ)

Съюз на международните превозвачи (СМП)

Съюз на пивоварите в България (СПБ)