Европейската комисия първа в света предложи да се въведе законодателство за механизъм за приспособяване на въглеродните граници (CBAM) като част от водещия си пакет Fit for 55 политика, целящ постигането на целта за неутралност до 2050 г.

Зад това предложение стои проста икономическа логика. В този си вид CBAM има за цел да компенсира по-високите производствени разходи в ЕС поради намаляването на безплатните квоти в СТЕ. То би постигнало това, като наложи тарифа за внос на някои въглеродни интензивни суровини, идващи в ЕС. Те включват желязо и стомана, цимент, алуминий, торове и електричество.

Популярно признат като въглероден граничен данък, основната цел на мярката би била да спомогне за намаляване на въглеродните емисии и предотвратяване на риска от изтичане на въглеродни емисии¹, в резултат на повишената амбиция на ЕС в областта на климата. Предложеният CBAM също така би се стремил да създаде равнопоставени условия на конкуренция за производителите на суровини в ЕС спрямо производителите със седалище извън ЕС, като по този начин създаде стимул за последните да инвестират в чисти технологии. По проект Механизмът навлиза в сцената в контекста на предложеното премахване на безплатните квоти за СТЕ, като се стреми да се справи с изменението на климата чрез поставяне на цена на емисиите на CO2. По този начин тя следва също така да насърчава търговските партньори да намалят въглеродния си отпечатък.

Въпреки това, това, към което се стреми CBAM, е по-скоро различно от това, което доставя. Съвсем очевидно тези промени ще увеличат производствените разходи за всички производствени дружества в ЕС, разчитащи на съответните материали, за да произвеждат своите продукти, включително индустрията за домашни уреди. В сегашния си вид предложеният от ЕС CBAM всъщност включва само суровини, създавайки по този начин стимул за изтичане на въглеродни емисии от ЕС за всички производствени отрасли. Тоест производствените дружества със седалище в трети държави ще получат конкурентно предимство пред подобни продукти, произведени в ЕС. С други думи, “тесен CBAM”, който се прилага само за суровините, би повлиял отрицателно на конкурентоспособността на производствената промишленост на ЕС надолу по веригата.

Тъй като числата най-често говорят по-силно от думите, нека вземем случая на пералня, произведена в Европа. Производството му изисква средно 25 кг стомана, 4 кг цимент (като част от бетона) и 3 кг алуминий. Всички материали, които ще бъдат предмет на предложението за CBAM. Съгласно действащата система за СТЕ цената на CO2 за тези материали възлиза на 90 €/тон CO2. Правейки калкулацията, базираните в ЕС производители на домашни уреди ще се сблъскат с увеличаване на разходите за суровини за производството на една пералня, варираща между 5 до 10 %. Високата цена на CO2 също оказа съществено въздействие върху цените на електроенергията, като по този начин застрашава енергийната конкурентоспособност на европейските производители. Като такъв предложеният от ЕС CBAM изглежда не носи никаква добавена стойност при решаването на въпроса. С оглед на различния механизъм за определяне на цените на електроенергията, който понастоящем се прилага в ЕС, в сравнение с енергийните миксове в чужбина, всъщност е много малко вероятно да се случи някаква корекция на действителните непреки разходи за емисии.

При този сценарий продуктите, които се произвеждат в чужбина и се внасят в ЕС, ще бъдат по-конкурентоспособни от създадените от ЕС на родния пазар на много европейски дружества. Същевременно продуктите, които се произвеждат в трети държави, ще бъдат по-конкурентоспособни от направените от ЕС на световните пазари, превръщайки се в неблагоприятно конкурентно положение за производството в Европа и предизвиквайки съществена загуба на европейски работни места. В резултат на това новата „горница” от увеличаването на емисиите не само би отпаднала от самата цел на политиката, но и би стимулирала производството и инвестициите извън Европа, генерирайки значителни въздействия върху околната среда в световен мащаб. Въглеродът просто ще бъде отделян другаде. Първоначално предвиждоана за справяне с риска от изтичане на въглеродни емисии в промишлеността за суровини, CBAM, както е предложено от Комисията на ЕС, просто би преместило изтичането на въглерод от промишлеността за суровини в други промишлени сектори надолу по веригата, като по този начин ще застраши цялата европейска икономика.

Всичко на всичко, международен търговски режим, който се основава на иновациите, следва да бъде оползотворен, за да стимулира напредъка, необходим за намаляване на нетните емисии на GHG. Докато CBAM е неработещ отговор, глобалната общност поставя жизненоважен въпрос: какво алтернативно решение може да бъде внесено, за да се пресметне квадратурата на кръга на промишлената конкурентоспособност и амбициите в областта на климата? APPLiA, представляваща индустрията за домашни уреди в Европа – сектор, който ще бъде силно засегнат от Механизма, беше начело на политическата дискусия. Справянето с неблагоприятното конкурентно положение, което би произтекло от допълнителните разходи за СТЕ и би засегнало както пазарите на ЕС, така и на световните пазари за производителите, базирани в ЕС, изисква всеобхватен подход.

Тук няма бързо или лесно решение. CBAM сам, дори широко преработен, не може да отстрани проблемите, които създава. Европейската комисия следва да представи законодателно предложение две години преди премахването на безплатните квоти в СТЕ, предвидено от 2026 г. Това би осигурило стълбовете за финансиране на ЕС, включващи конкурентоспособността на всички европейски индустрии, работни места в ЕС, водещи позиции в световен мащаб в областта на устойчивостта и устойчивост наред с други, като същевременно се удовлетворяват и търговските изисквания на СТО.

¹ Терминът “изтичане на въглерод” се използва за описание на ситуация, при която става по-интересно да се произвеждат продукти извън ЕС, и да се внасят продукти в ЕС, което означава, че емисиите на CO2 от производството ще настъпят извън ЕС.

http://www.applia-europe.eu/