Поставянето на цена на въглерода не е лесна задача. През последните две десетилетия Европа се превърна в световен лидер в политиките за ценообразуване на въглеродните емисии с разработването на своята система за търговия с емисии (ЕС-СТЕ), първият и най-големият обвързващ пазар на въглеродни емисии, който някога е бил въведен. За секторите, считани за “изложени на риск от изтичане на въглеродни емисии”, беше въведена система от безплатни квоти за осигуряване на работни места и инвестиции в Европа. В тази връзка безплатните квоти за СТЕ послужиха за запазване на конкурентоспособността и осигуряване на справедлив и постепенен икономически преход към декарбонизирана икономика.
По дизайн предложеният от ЕС Механизъм се стреми да възпроизведе европейската цена на въглеродните емисии върху вносните стоки, по начин, по който европейските производители и международните конкуренти да плащат същата цена за въглерода, независимо от мястото на производство. Накратко, CBAM се стреми да приведе накратко засилената екологична амбиция на ЕС с глобалната търговия, в стремеж ес да се превърне в световен лидер в надпреварата към неутралитет по отношение на климата.
CBAM все пак е експеримент, чиито нежелани последици трябва да бъдат внимателно оценени. Както бе споменато в Оценката на въздействието, Механизмът е предназначен за суровини и електроенергия, докато включването на готовата продукция е изхвърлено поради административна сложност. Готови продукти, които са произведени със същите суровини, обхванати от CBAM, и които по този начин биха станали по-малко конкурентоспособни, когато са произведени в ЕС, отколкото еквивалентни стоки, произведени извън ЕС.
Да вземем случая с пералня, произведена в Европа. Разходите за въглеродни емисии ще се прилагат върху алуминия, желязото и стоманата, използвани в производствения процес, независимо дали те са били доставени в ЕС (при спазване на EU-ETS) или внесени от другаде (при спазване на CBAM). Същата пералня, произведена извън Европа обаче, няма да бъде предмет нито на ЕС-СТЕ, нито на CBAM. Подобен сценарий не само не достига до целите, определени от Европейския зелен договор, тъй като не намалява емисиите на CO2 извън ЕС, но и влияе отрицателно на европейската конкуренция, като в крайна сметка създава стимул за промишлена делокализация и застрашава износа на ЕС, съответно. Като цяло, базираните в ЕС производство ще се сблъскат с увеличение от най-малко 5—10 % от производствените разходи за производство на една единична пералня. Същото увеличение на разходите няма да бъде направено от производител, чиято фабрика се намира извън ЕС. Като такава не става въпрос просто за “поемане” на допълнителните разходи, по-скоро за определяне къде да се произвежда следващата пералня: в ЕС, изправен пред допълнителни разходи, или извън ЕС?
Допълващо законодателено предложение за справяне с изтичането на въглерод в продуктите надолу по веригата
За да бъде CBAM годен за целта, е наложително да се приложи допълващо законодателно предложение, което да се отнася правилно към продуктите надолу по веригата и в крайна сметка да се запази конкурентоспособността на производствената промишленост на ЕС на световните пазари. По същество продуктите надолу по веригата са по-сложни от суровините и следователно изискват подходяща методология. Допълващото законодателно предложение следва да отговори на най-малко следните въпроси:
-
Обхват и определения: как правилно да се идентифицират продуктите надолу по веригата, изложени на риск от изтичане на въглеродни емисии?
-
Изчисляване на вградените емисии: как да се измерват техните относителни нива на интензивност на въглеродните емисии (и следователно относителните разходи за въглерод, които следва да се прилагат)?
-
Проследимост стойност-верига: в кой момент от стойността-верига трябва да се прилага CBAM?
-
Методи за докладване: как биха могли да бъдат пропорционални и съгласувани, като се има предвид разнообразието от дейности надолу по веригата?
-
Съвместимост на СТО: формално CBAM се прилага само за конкретни категории стоки, които вече са обхванати от ЕС-СТЕ, което не е така за много видове дейности надолу по веригата. Как да се осигури съгласуваност с правилата на СТО?
-
Допълнителни мерки: отвъд ценообразуването на въглеродните емисии, кои други възможни мерки следва да бъдат добавени, за да се улесни относителната прогресия “от кафяво на зелено” в трети държави?
Във връзка с това комисията ENVI на Европейския парламент предлага разширяване на обхвата на CBAM по отношение на продуктите надолу по веригата, чрез делегирани актове. И все пак, това е непълен отговор на многостранен въпрос, който само би рискувал да “замете праха под килима”. Тук простото разширяване на обхвата, за да се включат продуктите надолу по веригата, не се справя правилно със сложността на индустрията. Това, което е необходимо, е вместо това да бъдат ясно определени и подложени на съобразена с нуждите методология.
Методът за изчисляване на риска при изтичане на въглерод съгласно определението в чл. 10б от Директивата за ЕС и СТЕ би могъл да послужи като компас за откриване на продукти надолу по веригата, изложени на риск от изтичане на въглерод, по сходен начин с това, което е направено за суровините през годините. Относителните равнища на глобална търговия и интензивност на емисиите биха могли да разкрият сектори надолу по веригата, изложени най-вече на конкуренция извън ЕС. Тук би влязло в действие въвеждането на допълващо законодателно предложение, за да се предотврати изтичането на въглеродни емисии в съответните сектори, като същевременно се опазват европейските работни места и промишлената конкурентоспособност.
За да научите повече, прочетете нашите подробни ВЪПРОСИ & ОТГОВОРИ