Закон за устойчивостта на киберпространството за осигуряване безопасността на интелигентните домове

Днес живеем във все по-дигитализирания свят. Напредъкът в технологиите промени ежедневните ни навици и вижданията ни за дома. Според последния статистически доклад на APPLiA броят на питребителите на интелигентни уреди в ЕС се очаква да съответства на населението на Австралия до 2024 г. Без съмнение, свързаните устройства са тук, за да останат.  Мястото, което наричаме дом, се е развило от това просто да бъде физическо пространство до завладяваща свързана среда. Всички данни и информация, произведени от взаимодействията, които се случват всеки ден между нас и нашите интелигентни приложения, са критична част от тях. Осигуряването им срещу всяка потенциална заплаха е толкова основополагащо, колкото заключването на входната врата, при напускане на къщата сутрин. Нормално, нали?

The European Commission today unveiled its Cyber Resilience Act which aims to address market needs and protect consumers from insecure products through the introduction of common cybersecurity rules. 

Днес Европейската комисия обяви своя Закон за киберустойчивостта, който има за цел да се справи с нуждите на пазара и да защити потребителите от несигурни продукти чрез въвеждането на общи правила за киберсигурност.

Действайки като “обслужване на едно гише” за цифрови устройства, “прилагането на централизирана правна референтна точка би улеснило производителите да спазват, като избягват повторението и конфликта на регулации”, обясни Паоло Фалчиони, генерален директор на APPLIA, като хвърли светлина върху значението за производителите на бели уреди да имат едно единствено правно позоваване за регулирането на продуктите относно киберсигурността. Установяването на хоризонтален регулаторен подход, въвеждащ изисквания за киберсигурност за широк обхват на материални и нематериални цифрови продукти, всъщност би осигурило правна сигурност за предприятията, по-ниски цени за потребителите, и би направило отраслите на ЕС по-конкурентоспособни на световния пазар, представяйки европейските стандарти за киберсигурност в световен мащаб.

Когато става въпрос за определяне на стандарти, всеки свързан продукт е изправен пред свое собствено ниво на риск за киберсигурността. Стандартите за киберсигурността трябва да бъдат определени за всеки продукт в пряка корелация с размера на риска, който представлява. Вземете например обмена на данни, когато използвате пералнята си спрямо използването на мобилното си приложение за банкиране. Ясно е, че и двете приложения представляват различни нива на риск за киберсигурността. Тук можем да класифицираме мобилното банково приложение като “висок риск” и данните за пералната машина като “нисък риск”, които стандартите трябва да отразяват. За да се постигне баланс, следва да съществува ясно определена граница, за да се направи разграничение между продукти с нисък и висок риск и съответните стандарти, към които всеки продукт трябва да се придържа.

“Високите стандарти за киберсигурност имат ключова роля за създаването на стабилна система на ЕС за киберсигурност за всички икономически оператори, за гарантиране на безопасното използване на всички продукти от гражданите на ЕС”, очерта Генералния Директор на APPLiA. Докато законодателството предоставя съществените изисквания, общите спецификации, чрез актове за изпълнение, следва да се употребят като “план Б”, определен от стандартите EN. Въпреки че индустрията подчертава значението на стандартизацията като оптимален път за гарантиране на безопасността на потребителите, общите спецификации създават жизнеспособна алтернатива за решаване на въпросите, свързани с киберсигурността, на база продукт по продукт, но следва да се задействат само ако традиционен процес на изготвяне на стандарти не сработи.

Като цяло създаването на общи стандарти, които се прилагат в целия единен пазар на ЕС, е от полза за всички участници. Една недоразвита екосистема, с разпокъсано законодателство и стандарти, които не отразяват постоянно нарастващия риск за киберсигурността на продуктите, би могла драстично да не достига от страната на сигурността за европейските потребители. “Безопасността на домовете ни вече не може да се разглежда само във физическия смисъл”, подчерта Фалчиони. Свързани, цифровите домове предлагат голям технологичен напредък превъобразявайки живота ни, но въпреки това тези постижения могат да бъдат достигнати само чрез приложим набор от стандарти, които съответстват на нивата на риск за киберсигурността, пред които е изправен всеки продукт.

http://www.applia-europe.eu/

Наличност на чипове за широка употреба като ключ към технологичния суверенитет на Европа

Какво въздействие би могъл да окаже настоящият недостиг на полупроводникови продукти върху усилията на Европа за постигане както на цифров, така и на зелен преход? Отговорът е прост: индустрията за домакински уреди се нуждае от чипове и такива технологии за производството на своите продукти. Без чипове производственият процес и веригата на доставки на домакински уреди биха могли да безпрецедентно да стагнират. Според последния Статистически доклад на APPLiA “броят на потребителите на интелигентни уреди, очакван до 2024 г., ще се равнява на населението на Австралия”, подчерта Вилас. С постоянно нарастващото търсене на домакински уреди идва предизвикателството да се снабдят европейските потребители с най-устойчивите, енергийно ефективни продукти. Днес, с едва 10 % от пазарния дял в световните полупроводници, европейските дружества вече са били отрицателно повлияни от предстоящото недостиг, изправени пред изменения в производствените процеси, веригите на доставки и следпродажбените услуги. Продължавайки напред, да се достигне определената цел да има 20% от световния пазарен дял от производството на чипове, Европа трябва да инвестира във всички видове чипове. Това би положило основите на по-балансирани взаимозависимости, в усилията за установяване на Европа като ключов фактор в цялата световна верига за създаване на стойност.

Развиването на технологичния суверенитет на Европа в областта на полупроводниковите технологии и приложения трябва да включва осигуряване на наличност на чипове за широка употреба като неподготвено за договаряне. В тази връзка прилагането на успешен Закон за чиповете на ЕС е двояко.

На първо място, “Европа трябва да осигури инвестиции в “по-малко изтънчени” и по-широко използвани технологии, за да се избегне надпревара за държавна помощ за такива технологии, която би рискувала да предизвика фрагментация на единния пазар”, обяви Вилас. Казано по-просто, като същевременно благоприятства развитието на най-новите полупроводникови технологии от 2мм, Европа трябва да произвежда и по-слабо развития дизайни на чипове, вариращи до 50 мм, като гарантира включването на производствените процеси на всички продукти. В крайна сметка установяването на равнопоставени условия на конкуренция за всички сектори разчита на използването им.

Второ, Законът трябва да “гарантира по-кратки административни процедури в механизма за реагиране при кризи”, заяви Вилас. В тази връзка секторът на домакинските уреди призовава инвестициите да бъдат насочвани възможно най-скоро от IPCEI. IPCEI беше въведен от Европейската комисия като критерий за държавна помощ за държавите членки, за да се позволи публично съфинансиране за големи интегрирани трансгранични проекти за борба с неефективност на пазара и подпомагане на европейските производители да отговорят на нарастващите изисквания, причинени от недостига на полупроводници.

Като цяло е ясно, че чиповете са основополагащи за гладкото функциониране на производствените процеси в Европа. Настоящият недостиг на полупроводникови продукти заплашва сериозно да дестабилизира Европа. За да изчислим квадратурата на кръга на технологичния суверенитет и конкурентоспособността на ЕС, трябва да действаме сега чрез инвестиции във всички видове чипове.

http://www.applia-europe.eu/

Индустрията за домакинските уреди в Европа за 2020—2021 г.

Публикуване е доклада на APPLiA „Индустрията за домакинските уреди в Европа за 2020—2021 г.”

Този доклад е задълбочен поглед към устойчивостта, цифровизацията и Европейската конкурентоспособност, така както са стимулирани от сектора на домакинските уреди

Вижте доклада на този ЛИНК

Защо са ни стандарти?

Каква добавена стойност носи хармонично отношение между Европейските организации за стандартизация (ЕОС) и Европейските институции в Европа? Що се отнася до доброто функциониране на единния пазар на ЕС, ролята на стандартизацията гарантира защитата на потребителите и оперативната съвместимост на продуктите, като същевременно дава възможност за трансгранична търговия, насърчава иновациите и технологичното развитие, улеснява растежа на предприятията и благоприятства конкурентоспособността на европейската промишленост. В продължение на над тридесет години единният пазар на ЕС се основава на принципа на споделяне на работното натоварване въз основа на компетентността между законодателя и техническите експерти в европейската стандартизация. За първи път формализиран през 80-те години, този подход беше подновен през 2008 г. като Нова законодателна рамка (НЗР). Като част от това законодателите определят съществени изисквания, основани на обществените нужди, преди органите за стандартизация на ЕС да завършат кръга, като информират производителите как да отговорят на тези изисквания чрез хармонизирани стандарти. Досега това се оказа успешна история за Европа.

Връзката между правните изисквания и стандартите се материализира чрез така наречените “изброени/хармонизирани стандарти”, чрез публикуване на препратки в Официален вестник на ЕС (OJEU), който гарантира съответствие с правните изисквания. Изброените стандарти са от ключово значение за единния пазар, тъй като те осигуряват общо разбиране на правните изисквания във всички държави членки. Нарастващия брой местни инициативи и разпоредби на национално равнище рискуват да създадат пречки пред свободното движение на стоки, като хвърлят съмнение около самия основополагащ принцип на Пазара. Повече изброени/хармонизирани стандарти водят до по-стабилна и разбираема правна рамка, по която да работят производителите. Същевременно изброените/хармонизирани стандарти улесняват задачата на органите за надзор на пазара, като в крайна сметка допринасят за по-високи равнища на съответствие в Европа.

Понастоящем секторът на домашните уреди е изправен пред предизвикателство, представено от разширяването на разликата между стандартите и законодателството. Например Директивата за ниско напрежение 2014/35/ЕС, която изброява/хармонизира стандартите за безопасност за всички несвързани уреди, в сравнение с Директивата за радиосвързаните средства 2014/53/ЕС, която не съдържа стандарти за безопасност за свързани уреди, вместо това. Също така съществуват известни трудности и забавяния с разглеждането на Формални възражения срещу хармонизираните стандарти. За да се борим с въпроси като тези и по-нататъшно възникващи, трябва да работим за запазване на законодателна рамка, при която в законодателния процес се работят съществени изисквания за продуктите и хармонизирани стандарти, разработени от европейските организации по стандартизация чрез приобщаващ и демократичен процес, след което да бъдат навременно цитирани от Европейската комисия в OJEU, съгласно съответните законодателства, като все още остават доброволни. Важно е, след като бъдат цитирани, те оказват помощ на органите за надзор на пазара при по-ефективен мониторинг на продуктите и функционират като референтна точка за производителите да показват спазването на съответното законодателство, като предоставят презумпцията за съответствие. Продължавайки напред, Комисията трябва да осигури максимален срок за изброяване/хармонизирани, или разглеждане на официални възражения и прозрачно рационализиране на правилата за публикуване. Прилагането на тези параметри запазва конкурентоспособността на европейската промишленост, наред с други, като предоставя на производителите презумпция за съответствие, като същевременно се гарантира безопасността на продуктите и се гарантира доверието на потребителите.

Прилагането на ефективни и от високо ниво стандарти за качество е от изключително важен приоритет за Европа за осигуряване на промишлена конкурентоспособност с поглед наистина към наследяване на добавената стойност от ефикасен процес на стандартизация. Накратко е справедливо да се каже, че прозрачните и функционални отношения между органите на ЕС по стандартизация и институциите на ЕС следва да бъдат предпоставка за гарантиране на просперираща Европа за всички заинтересовани страни.

http://www.applia-europe.eu/

Разкриване на предложенията на ЕС за Закон за данните

Както е понастоящем, може ли всъщност да работи Законът за данните на ЕС? И как ще се отрази на начина, по който данните се използва в Европа?  Паоло Фалчиони, генерален директор на APPLIA сподели реалността на настоящото предложение на тематичната среща на заинтересованите страни от групата на ЕНП.

В основата си императивната цел на Закона за данните на ЕС е да се даде възможност за основана на данни икономика, която гарантира справедливо третиране на данните, като същевременно се осигурят иновации и се насърчи достъпът до и използването на данни. Без съмнение, целта е похвална и основополагаща за крайния успех на цифровия преход. И все пак настоящото предложение представя редица съществени въпроси, които, ако не бъдат правилно разгледани, рискуват да застрашат доброто функциониране на единния пазар. Случаят с пералня ясно показва някои от големите провали на Закона, където генерираните данни трябва да бъдат предоставени на потребителя. “Първо, трябва да попитаме, какви данни? Съдържанието на паметта на всички данни, генерирани от микропроцесора? Навици за пране? Определението за данни, както е предвидено в текста, би могло да се приложи за всичко по-горе”, очерта Фалчиони. На следващо място, Законът уточнява, че данните, генерирани от пералнята, трябва да бъдат направени достъпни в реално време и сигурно. “Обикновено се пералнята работи, когато някой си е вкъщи”, намекна Фалчиони. Като такъв, “знаейки, че моделът ще разкрие, когато в дома няма никой, компрометирайки безопасността на хората, които живеят в него”, предупреди Фалчиони, относно заплахата данните на потребителя да бъдат споделени с трети страни. Накрая, по темата за споделянето на данни на потребителя с трета страна това би могло да отвори и вратата за евентуално нарушаване на търговските тайни и на правата върху интелектуална собственост, което евентуално би довело до реверсивен инженеринг на продуктите. Изследването и проектирането на приложения отнема години и пари. При всякакви обстоятелства закона може да обезсили това усилие.

Ако приемем сега, че данните са дефинирани, че споделянето на данни е сигурно, и че трета страна получава достъп до данни, Законът посочва, че не може да се използва за профилиране на потребителя. Но как бихме могли да направим разделение между данни, които потенциално биха могли да профилиране на потребителя и данните, които не могат?

Building on this, can the Act actually work? If it is to be the driving force of the European economy, three key principles must be secured:  

Надграден върху това, може ли Актът действително да проработи? Ако трябва да бъде движещата сила на европейската икономика, трябва да се осигурят три ключови принципа:

(1) споделянето на данни трябва да бъде на доброволна основа, тъй като законодателството не трябва да се използва за принудително разкриване на данни;

(2) трябва да се прилага договорно право; не трябва да бъде законодателство, определящо условията на договора между участниците на пазара, освен ако [e.jd не е да се обърне внимание на неефективност на пазара – което днес не е така;

(3) накрая, интелектуалната собственост трябва да бъде защитена, за да се осигурят научните изследвания и проектните иновации на всеки производител.

В един постоянно развиващ се пейзаж на “интернет на нещата” данните са “новата смазка ” по отношение на услугите и възможностите, които може да генерира. По дизайн предложеният от Европейската комисия Закон за данните е “общо законодателство”, приложимо за всички продукти независимо от спецификата на всеки сектор. В това си качество приложимостта му е по-скоро размита, а също така и потенциалните му предстоящи предимства.

http://www.applia-europe.eu/

CBAM: Как да направите Механизма подходящ за целта?

В настоящия си вид CBAM не разполага с необходимите разпоредби за ефективно предотвратяване на изтичането на въглерод в продуктите надолу по веригата. Паоло Фалчиони, генерален директор на APPLIA обсъди последиците от CBAM, както беше предложено понастоящем, като част от кръгла маса дискусия относно CBAM на срещата на високо равнище на Politico Live за конкурентна Европа

В настоящия си вид CBAM не разполага с необходимите разпоредби за ефективно предотвратяване на изтичането на въглерод в продуктите надолу по веригата, последиците от това включват вероятността от стимулиране на трансфер на въглеродни емисии, производство, както и инвестиции извън ЕС, които водят до промишлена делокализация. По същество Механизмът има за цел да възпроизведат европейската цена на въглеродните емисии на вносни стоки, така че европейските производители на суровини и международни конкуренти заплащат същата цена на въглерода, където и да е местоположението на производството. Ключова последица от това може да бъде примерна от случая на пералня, която е произведена в Европа. В този екземпляр разходите за въглеродни емисии биха се прилагали за алуминия, желязото и стоманата, използвани в производствения процес, независимо дали са били доставени или не в ЕС (при спазване на EU-ETS) или внесени от другаде (при спазване на CBAM). От друга страна, същата пералня, произведена извън Европа, не би била подложена нито на ЕС-СТЕ, нито на CBAM. “Този дисбаланс не е в помощ на целите на Европейската комисия, определени от Европейския зелен договор. Тя не намалява емисиите на CO2 извън ЕС, докато също възпрепятства европейската конкуренция, което в крайна сметка води до стимулиране на промишлената делокализация и регресията на износа на ЕС”, заяви Фалчиони.

За да бъде CBAM годна за целта, следва да се въведе допълващо законодателно предложение за правилно справяне с продуктите надолу по веригата, и в крайна сметка запазване на конкурентоспособността на производствената промишленост на ЕС на различните световни пазари. По своето естество продуктите надолу по веригата са по-сложни от суровините и следователно изискват по-стабилна методология. В отговор комисията ENVI на Европейския парламент предложи разширяване на обхвата на CBAM, така че да включва продуктите надолу по веригата, чрез делегирани актове. “Това е непълен отговор на многостранен въпрос, който само би рискувал да замете праха под килима”, обясни Фалчиони. Тук просто разширяване на обхвата, за да се включат продуктите надолу по веригата, не обхваща широкообхватните, сложни тънкости на индустрията. “Това, което е необходимо вместо това, е тези да бъдат ясно определени и подложени на съобразена с нуждите методология”, заключи Фалчиони.

http://www.applia-europe.eu/

CBAM: отдалечаване от икономическите и екологичните цели на ЕС

Паоло Фалчиони е генерален директор на APPLiA – сдружение, представляващо производителите на домакински уреди в Европа

Поставянето на цена на въглерода не е лесна задача. През последните две десетилетия Европа се превърна в световен лидер в политиките за ценообразуване на въглеродните емисии с разработването на своята система за търговия с емисии (ЕС-СТЕ), първият и най-големият обвързващ пазар на въглеродни емисии, който някога е бил въведен. За секторите, считани за “изложени на риск от изтичане на въглеродни емисии”, беше въведена система от безплатни квоти за осигуряване на работни места и инвестиции в Европа. В тази връзка безплатните квоти за СТЕ послужиха за запазване на конкурентоспособността и осигуряване на справедлив и постепенен икономически преход към декарбонизирана икономика.

По дизайн предложеният от ЕС Механизъм се стреми да възпроизведе европейската цена на въглеродните емисии върху вносните стоки, по начин, по който европейските производители и международните конкуренти да плащат същата цена за въглерода, независимо от мястото на производство. Накратко, CBAM се стреми да приведе накратко засилената екологична амбиция на ЕС с глобалната търговия, в стремеж ес да се превърне в световен лидер в надпреварата към неутралитет по отношение на климата.

CBAM все пак е експеримент, чиито нежелани последици трябва да бъдат внимателно оценени. Както бе споменато в Оценката на въздействието, Механизмът е предназначен за суровини и електроенергия, докато включването на готовата продукция е изхвърлено поради административна сложност. Готови продукти, които са произведени със същите суровини, обхванати от CBAM, и които по този начин биха станали по-малко конкурентоспособни, когато са произведени в ЕС, отколкото еквивалентни стоки, произведени извън ЕС.

Да вземем случая с пералня, произведена в Европа. Разходите за въглеродни емисии ще се прилагат върху алуминия, желязото и стоманата, използвани в производствения процес, независимо дали те са били доставени в ЕС (при спазване на EU-ETS) или внесени от другаде (при спазване на CBAM). Същата пералня, произведена извън Европа обаче, няма да бъде предмет нито на ЕС-СТЕ, нито на CBAM. Подобен сценарий не само не достига до целите, определени от Европейския зелен договор, тъй като не намалява емисиите на CO2 извън ЕС, но и влияе отрицателно на европейската конкуренция, като в крайна сметка създава стимул за промишлена делокализация и застрашава износа на ЕС, съответно. Като цяло, базираните в ЕС производство ще се сблъскат с увеличение от най-малко 5—10 % от производствените разходи за производство на една единична пералня. Същото увеличение на разходите няма да бъде направено от производител, чиято фабрика се намира извън ЕС. Като такава не става въпрос просто за “поемане” на допълнителните разходи, по-скоро за определяне къде да се произвежда следващата пералня: в ЕС, изправен пред допълнителни разходи, или извън ЕС?

Допълващо законодателено предложение за справяне с изтичането на въглерод в продуктите надолу по веригата

За да бъде CBAM годен за целта, е наложително да се приложи допълващо законодателно предложение, което да се отнася правилно към продуктите надолу по веригата и в крайна сметка да се запази конкурентоспособността на производствената промишленост на ЕС на световните пазари. По същество продуктите надолу по веригата са по-сложни от суровините и следователно изискват подходяща методология. Допълващото законодателно предложение следва да отговори на най-малко следните въпроси:

  • Обхват и определения: как правилно да се идентифицират продуктите надолу по веригата, изложени на риск от изтичане на въглеродни емисии?
  • Изчисляване на вградените емисии: как да се измерват техните относителни нива на интензивност на въглеродните емисии (и следователно относителните разходи за въглерод, които следва да се прилагат)?
  • Проследимост стойност-верига: в кой момент от стойността-верига трябва да се прилага CBAM?
  •  Методи за докладване: как биха могли да бъдат пропорционални и съгласувани, като се има предвид разнообразието от дейности надолу по веригата?
  • Съвместимост на СТО: формално CBAM се прилага само за конкретни категории стоки, които вече са обхванати от ЕС-СТЕ, което не е така за много видове дейности надолу по веригата. Как да се осигури съгласуваност с правилата на СТО?
  • Допълнителни мерки: отвъд ценообразуването на въглеродните емисии, кои други възможни мерки следва да бъдат добавени, за да се улесни относителната прогресия “от кафяво на зелено” в трети държави?

Във връзка с това комисията ENVI на Европейския парламент предлага разширяване на обхвата на CBAM по отношение на продуктите надолу по веригата, чрез делегирани актове. И все пак, това е непълен отговор на многостранен въпрос, който само би рискувал да “замете праха под килима”. Тук простото разширяване на обхвата, за да се включат продуктите надолу по веригата, не се справя правилно със сложността на индустрията. Това, което е необходимо, е вместо това да бъдат ясно определени и подложени на съобразена с нуждите методология.

Методът за изчисляване на риска при изтичане на въглерод съгласно определението в чл. 10б от Директивата за ЕС и СТЕ би могъл да послужи като компас за откриване на продукти надолу по веригата, изложени на риск от изтичане на въглерод, по сходен начин с това, което е направено за суровините през годините. Относителните равнища на глобална търговия и интензивност на емисиите биха могли да разкрият сектори надолу по веригата, изложени най-вече на конкуренция извън ЕС. Тук би влязло в действие въвеждането на допълващо законодателно предложение, за да се предотврати изтичането на въглеродни емисии в съответните сектори, като същевременно се опазват европейските работни места и промишлената конкурентоспособност.

За да научите повече, прочетете нашите подробни ВЪПРОСИ & ОТГОВОРИ

http://www.applia-europe.eu/

Закон за данните на ЕС: законодателство за “общо покривало”, в което липсват секторни спецификации

Какво въздействие ще окаже предложеният от ЕС Акт за данните върху целите на ЕС за устойчивост? И как ще бъде засегната индустрията за домашни уреди? Паоло Фалчиони, генерален директор на APPLIA сподели предизвикателствата и възможностите на Закона в серията Webinar-и на консултантите Dr2.

Цифровият преход е моментно предизвикателство за Европа да се справи, на всички равнища на всички сектори. Предложеният от ЕС Закон за данните има за цел да бъде ключов двигател за създаване на основана на данни икономика, като целта е да се гарантира справедливото третиране на данните, като се поддържат иновациите. Постигането на повишена прозрачност и достъпност на данните както за ползвателите, така и за доставчиците, към прогресивно по-равнопоставена основа накратко е идеалният сценарий, който Европейската комисия има за цел да създаде. Като ключов фактор във веригата за доставки и стойност на ЕС секторът на домакинските уреди в крайна сметка подкрепя основните цели на регламента за създаване на рамка за споделяне на данни, “при условие че е налице пълно зачитане на принципа на договорната свобода”, спомена Фалчиони, поставяйки сцената. Независимо от това на този етап все още липсват редица елементи относно предвидените методи за изпълнение и прилагане на споделянето на данни.

Във връзка с това Фалчиони посочи как без ясни и действени членове Законът за данните може да рискува да създаде правна несигурност и да затрудни иновациите за промишлеността на ЕС. Освен това, със съществуването на друго законодателство, което разглежда споделянето на данни, “от изключителна важност е да се избегне накъсан подход към споделянето на данни, който носи объркване в промишлеността във връзка със спазването на законодателството на ЕС”.

Нека вземем случая на свързан хладилник, записвайки данните за производителността му под формата на буквено-цифрена последователност. В настоящия си момент законодателството изисква да се осигури достъп на потребителите до него. Но, това би ли било от значение за тях? Нещо повече, то разширява и правото на споделяне на такава информация с трети страни, потенциално конкуренти, което поражда сериозни опасения относно легитимността на такива операции. Това призовава за създаването на “съгласувана рамка за защита на търговските тайни”, която по своето естество, следва да се запази поверителна в рамките на всяко дружество, за да се гарантира запазването на конкурентоспособността на ЕС.

Привеждането в съответствие на кръглите и цифровите програми е от ключово значение за постигането на целите на ЕС за декарбонизация и стимулирането на създаването на кръгова икономика. Съединителната енергия и потоците от данни наистина са от решаващо значение за успешния цифров преход. По този въпрос Фалчиони подчерта неотдавнашно проучване, проведено от една от националните асоциации на APPLiA, AGORIA, разширяващо се върху потенциала на цифровите технологии за намаляване на емисиите на CO2, в Европа. Дискусията относно начина, по който данните могат да се справят с кризата в областта на климата, продължи по темата как може да изиграе своята роля синергията между действията, предприети от ЕС относно Директивата за енергийната ефективност, и предложението относно Закона за данните. Интелигентните домакински системи могат да помогнат в съответствието на търсенето на енергия с предлагането на енергия. Това е решаващ елемент при използването на енергия, когато тя е налична. “Целият поток от данни, за да се случи това, са толкова важни, колкото енергийният поток”, обясни Фалчиони. Директивата за енергийната ефективност иска от държавите членки да гарантират наличието на цел за пестене на енергия в рамките на всяка съответна държава. В тази връзка ползите могат да се извлекат при увеличаването на достъпа до данни и прозрачността на данните. По същество законодателството не е абсолютно добро или абсолютно лошо. Зависи от конкретния случай. И точно това липсва напълно. Днес “това е “общо покривало” законодателство, приложимо за всички продукти и услуги, без да се разглежда спецификата на всеки сектор”, заключи Фалчиони.

http://www.applia-europe.eu/

Цифрово интервю на APPLiA: Как да изчислим квадратурата на кръга на стратегията на ЕС за полупроводниците

Как секторът на домашните уреди се справя с предстоящото недостиг на консумативи за полупроводници? Какво е от ключово значение за успешна стратегия на ЕС за чиповете? Алваро Вилас, младши служител на APPLiA в областта на политиката в областта на цифровите технологии и конкурентоспособността, обсъжда в четиринадесетия епизод от дигиталните интервюта на APPLiA.

Гледайте четиринадесетото дигитално интервю на APPLiA тук.

Като начало каква роля играят полупроводниците в цифровия преход на ЕС?

За да се разбере значението на полупроводниците за улесняването на цифровия преход на ЕС, от ключово значение е да се признае ролята, която играят като цяло. Основополагащи за широк спектър от цифрови трансформации, полупроводниковите технологии са в основата на изследователската и развойна дейност на продуктите за множество сектори, включително индустрията за домакински уреди, която силно разчита на вноса на такива технологии за производството на своите продукти. Това е основната причина за загрижеността за значителния недостиг в предлагането на чипове на различни крайни пазари.

Досегашният световен недостиг на чипове за 2020 г. “вече установи консолидирана тенденция, която рискува да има сериозни последици за европейската икономика, оказвайки въздействие върху предлагането на разнообразни стоки, включително домакински уреди”, очерта Вилас. Истинският гръбнак на цифровизацията – чиповете изпълняват различни функции в съвременните продукти, които са жизненоважни за техните резултати, което ги прави истински съществен и тактически компонент на веригата на промишлеността както на равнище ЕС, така и на световно равнище.

Как индустрията за домакински уреди се справя с предстоящия световен недостиг на консумативи за полупроводници?

Притежаването само на 10 % от пазарния дял в световните полупроводници, Европа и по-конкретно, европейските дружества, вече са претърпели последствията от недостига, чрез драстични промени в производствените си процеси, веригите на доставки, както и следпродажбените услуги. “Това изисква прилагането на предстоящите мерки за увеличаване на пазарния дял и намаляване на зависимостта на ЕС”, заяви Вилас. За тази цел Съюзът следва да предприема хармонизирана стратегия, с поглед да избегне надпревара за национални субсидии за микрочипови заводи, което би рискувало да предизвика разпокъсаността на единния пазар.

Въвеждането на Закона за чиповете на ЕС, разкрита от Европейската комисия през февруари 2022 г., “бележи стъпка в правилната посока”, обаче, основавайки се на еквивалентни инициативи, предприети на световно равнище, от САЩ и Китай например, “Законът трябва да има за цел да създаде по-балансирани взаимозависимости и да проправи пътя Европа да расте по-силна в цялата верига на стойността, ” подробни Вилас.

What is key to a successful state-of-the-art EU chip ecosystem? 

Upon tackling the global crisis of semiconductors, Europe should make “securing chip availability for all uses a key priority”, towards creating a robust manufacturing environment that could deliver to all European companies, equally. As such, “while fostering the development of cutting-edge technologies, Europe should also ensure the production of more traditional chip designs ranging up to 50 mm,” explained Vilas, this way establishing a level-playing field for all sectors relying on their use. In this regard, the most recent mobilisation of 43 billion euros as part of public and private investment should trigger long-term private investment.

Какво е от ключово значение за една успешна съвременна екосистема от чипове на ЕС?

При справянето със световната криза на полупроводниците Европа следва да направи “осигуряването на наличност на чипове за всички ключов приоритет”, към създаването на стабилна производствена среда, която би могла да достави на всички европейски дружества, еднакво. Като такава, “като същевременно благоприятства развитието на авангардни технологии, Европа следва също така да гарантира производството на по-традиционни дизайни на чипове, вариращи до 50 мм”, обясни Вилас, като по този начин установи условия на равнопоставеност за всички сектори, разчитащи на използването им. В тази връзка най-скорошното мобилизиране на 43 милиарда евро като част от публични и частни инвестиции следва да предизвика дългосрочни частни инвестиции.

И накрая, какво е необходимо на Европа, за да напредне в световната технологична надпревара?

В днешно време технологичното лидерство се превърна в централно измерение на геополитическата сила. Следователно, Европа да се ангажира с правилния подход към технологичното овладяване е от изключително значение. По-специално, тъй като нацията е изправена пред голям тласък да набира скорост в глобалната полупроводниково проектиране и производствена екосистема, Vilas подчерта как печелившата рецепта “трябва да намери квадратурата на кръга на технологичния суверенитет и конкурентоспособността на ЕС, като се увери, че никой няма да бъде изоставен.

Гледайте пълното интервю на този link.

http://www.applia-europe.eu/

Изявление на глобалната индустрия в подкрепа на нова трансатлантическа рамка за поверителност на данните

Долуподписаните асоциации приветстват неотдавнашното съобщение на ЕС и САЩ за нова Трансатлантическа рамка за поверителност на данните с цел укрепване на защитата на данните, подпомагане на отговорното предаване на данни и за даване на възможност за продължаване на трансатлантическата търговия. Настоятелно призоваваме за бързо финализиране на рамка, която, както заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, “дава възможност за предвидими и надеждни потоци от данни между ЕС и САЩ, като се опазва неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи”.

Прилагането на нова трансатлантическа рамка за поверителност на данните е от критично отношение за конструктивните трансатлантически отношения. Както е посочено в приложението към настоящото писмо, продължаващата несигурност, свързана с предаването на данни, има значителни икономически последици за предприятията от ЕС, износа, работните места, иновациите и МСП, и подкопава способността за насърчаване на високи стандарти за защита на данните.

Предприятията от ЕС от всички сектори и от всички размери разчитат на способността си да прехвърлят данни отговорно по целия свят, още повече днес, тъй като много от тях са преместили предприятията си онлайн на фона на пандемията COVID-19. Компаниите прехвърлят лични данни, за да изпращат бизнес имейли, обработват ведомост и глобални данни за работната сила, работят с доставчици и обслужват клиенти по целия свят.

Централните бенефициенти на нова рамка обаче ще бъдат гражданите на ЕС и САЩ, които ще се възползват от засилената защита на личните данни, тъй като новите дружества участници приемат контрола за поверителност, изискван от програмата, и тъй като се изпълняват нови правителствени ангажименти относно достъпа до данни.

Отново поздравяваме и настоятелно призоваваме Европейския съюз и Съединените щати бързо да въведат в сила новата Трансатлантическа рамка за поверителност на данните.

Изтеглете документа

http://www.applia-europe.eu/