Няма време за губене

Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци в Европа и само 40% от тях се рециклират. Последните данни на Форума за ОЕЕО подчертават нарастването на ОЕЕО, генерирани от 8,3 Mt през 2010 г. до 10,4 Mt през 2021 г., което се равнява на 19,6 кг, произведени на жител. Тревожно висок процент на генериране на електронни отпадъци на глава от населението. Но какво може да се направи, за да се спечели наистина надмощие?

С изтичането на времето, за да се справим с проблема, трябва да действаме сега. Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци в Европа и само 40% от тях се рециклират. С изтичането на времето, за да се справим с проблема, трябва да действаме сега. Поседните данни на Форума за ОЕЕО подчертават нарастването на ОЕЕО, генерирани от 8,3 Mt през 2010 г. до 10,4 Mt през 2021 г., което се равнява на 19,6 кг, произведени на жител. Тревожно висок процент на генериране на електронни отпадъци на глава от населението. Но какво може да се направи, за да се спечели наистина надмощие?

За да се справи с проблема, знаковата Директива за ОЕЕО, приложена преди 20 години, въведе правното задължение за производителите на електронни продукти да регистрират и докладват потоците от ОЕЕО. Пазарната реалност днес обаче се промени драстично, показвайки, че има други участници, които обработват ОЕЕО, които лесно могат да заобиколят такива задължения за докладване, което прави почти невъзможно наблюдението и проследяването на потоците от електронни отпадъци. За да се затвори кръгът на електронните отпадъци, “всички участници, които обработват ОЕЕО, трябва да имат правно задължение въз основа на действителните си средства за ливъридж, като по този начин се гарантират равни условия, които съответстват на пазарните реалности”, каза Корина Хегарти, директор на политиката за околната среда на APPLiA. Алтернативно, “всеки участник, който обработва електронни отпадъци, ще бъде задължен задължително да предаде ОЕЕО, които събират, на организации за отговорност на производителите”. Това може да се постигне чрез правната основа на хармонизирана концепция за “всички участници”, която включва силен и ефективен контрол и правоприлагане в държавите членки на ЕС.

За да може Европа да постигне определените си цели за събиране и рециклиране и наистина да предотврати третирането на електронни отпадъци, които не отговарят на стандартите, или да бъдат незаконно изнесени, трябва да признаем факта, че принципът на разширената отговорност на производителя, първоначално представен в Европа през деветдесете съгласно първоначалната директива за ОЕЕО, е остарял и не отговаря на развитието на пазарните реалности. EPR (разширена отговорност на производителя) е въведена за първи път в Европа през 90-те години на миналия век като начин за намаляване на количеството отпадъци, произведени от континента, като се изисква от производителите да поемат отговорност за управлението на генерираните отпадъци.  Други участници извън каналите за EPR (разширена отговорност на производителя) обаче, водени от търговски съображения, обработват значителни обеми отпадъци, които не влизат във формалните системи за разширена отговорност на производителя. Като пряк ефект не всички ОЕЕО се възстановяват и рециклират правилно. “Докато производителите са поели активна роля в изпълнението на своите правни задължения, други участници в ОЕЕО във веригата за създаване на стойност също имат отговорности да гарантират, че всички ОЕЕО се отчитат и третират правилно”, продължи тя.

Корина Хегарти, директор по политиката на APPLiA за околната среда, говори като част от панелна дискусия за бъдещето на електронните отпадъци на конференцията EPR Grand Challenge на WEEE Forum. Събитието се проведе в контекста на предстоящата оценка на Директивата за ОЕЕО, с цел проучване на предизвикателствата и потенциалните решения за по-нататъшно подобряване на нивото на ОЕЕО, събирани и правилно третирани и рециклирани в целия ЕС.

http://www.applia-europe.eu/