Разкриване на предложенията на ЕС за Закон за данните

Както е понастоящем, може ли всъщност да работи Законът за данните на ЕС? И как ще се отрази на начина, по който данните се използва в Европа?  Паоло Фалчиони, генерален директор на APPLIA сподели реалността на настоящото предложение на тематичната среща на заинтересованите страни от групата на ЕНП.

В основата си императивната цел на Закона за данните на ЕС е да се даде възможност за основана на данни икономика, която гарантира справедливо третиране на данните, като същевременно се осигурят иновации и се насърчи достъпът до и използването на данни. Без съмнение, целта е похвална и основополагаща за крайния успех на цифровия преход. И все пак настоящото предложение представя редица съществени въпроси, които, ако не бъдат правилно разгледани, рискуват да застрашат доброто функциониране на единния пазар. Случаят с пералня ясно показва някои от големите провали на Закона, където генерираните данни трябва да бъдат предоставени на потребителя. “Първо, трябва да попитаме, какви данни? Съдържанието на паметта на всички данни, генерирани от микропроцесора? Навици за пране? Определението за данни, както е предвидено в текста, би могло да се приложи за всичко по-горе”, очерта Фалчиони. На следващо място, Законът уточнява, че данните, генерирани от пералнята, трябва да бъдат направени достъпни в реално време и сигурно. “Обикновено се пералнята работи, когато някой си е вкъщи”, намекна Фалчиони. Като такъв, “знаейки, че моделът ще разкрие, когато в дома няма никой, компрометирайки безопасността на хората, които живеят в него”, предупреди Фалчиони, относно заплахата данните на потребителя да бъдат споделени с трети страни. Накрая, по темата за споделянето на данни на потребителя с трета страна това би могло да отвори и вратата за евентуално нарушаване на търговските тайни и на правата върху интелектуална собственост, което евентуално би довело до реверсивен инженеринг на продуктите. Изследването и проектирането на приложения отнема години и пари. При всякакви обстоятелства закона може да обезсили това усилие.

Ако приемем сега, че данните са дефинирани, че споделянето на данни е сигурно, и че трета страна получава достъп до данни, Законът посочва, че не може да се използва за профилиране на потребителя. Но как бихме могли да направим разделение между данни, които потенциално биха могли да профилиране на потребителя и данните, които не могат?

Building on this, can the Act actually work? If it is to be the driving force of the European economy, three key principles must be secured:  

Надграден върху това, може ли Актът действително да проработи? Ако трябва да бъде движещата сила на европейската икономика, трябва да се осигурят три ключови принципа:

(1) споделянето на данни трябва да бъде на доброволна основа, тъй като законодателството не трябва да се използва за принудително разкриване на данни;

(2) трябва да се прилага договорно право; не трябва да бъде законодателство, определящо условията на договора между участниците на пазара, освен ако [e.jd не е да се обърне внимание на неефективност на пазара – което днес не е така;

(3) накрая, интелектуалната собственост трябва да бъде защитена, за да се осигурят научните изследвания и проектните иновации на всеки производител.

В един постоянно развиващ се пейзаж на “интернет на нещата” данните са “новата смазка ” по отношение на услугите и възможностите, които може да генерира. По дизайн предложеният от Европейската комисия Закон за данните е “общо законодателство”, приложимо за всички продукти независимо от спецификата на всеки сектор. В това си качество приложимостта му е по-скоро размита, а също така и потенциалните му предстоящи предимства.

http://www.applia-europe.eu/