Механизмът за приспособяване на въглеродните граници: какви са последиците за промишлената конкурентоспособност на ЕС?

Изтеглете пълната презентация

Изтеглете презентацията “Ефектът от предложението CBAM и ЕTS върху производствената промишленост на ЕС за готови стоки” от Виктор Сундберг, Електролукс

Основен говорител

Влад-Мариус Ботос, евродепутат – Европейски парламент, член на Renew Europe

Панелисти

Виктор Сундберг, Electrolux – заместник-председател Околна среда & Европейски въпроси

Стефан Енглинг – Бизнес Европа, Съветник отдел по индустриални въпроси

Джоузеф М. Макгуайър – AHAM, председател & главен изпълнителен директор

Стефан Ардити – EEB, интеграция на политиката директор & кръгова икономика

ЕС е начело на международните усилия за борба с изменението на климата. Пакетът “Годни за 55”, в рамките на Зелената сделка на ЕС, е част от стратегията за допълнително подпечатане на усилията на ЕС като световен лидер в областта на климата. Като част от тези мерки Механизмът за приспособяване на въглеродните граници CBAM е едно от най-важните предложения, представени в подкрепа на ангажимента на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г.

Тъй като Европа увеличава амбициите си в областта на климата, “Механизмът за приспособяване на въглеродните граници дава възможност да се установят еднакви условия на конкуренция за производителите в цяла Европа”, даде началото евродепутата Влад-Мариус Ботос, Член на Renew Europe, във видео изложение, подчертавайки, че за да постигне крайната си цел, “трябва да се договори подобрен Механизъм, който намалява нивата на въглеродни емисии и намалява тежестта за крайните потребители на продукти, ” посочи той.

В стремежа си към определените екологични цели за достигане до 2050 г. на нулеви нетни емисии в ЕС справянето с нарастващата загриженост от изтичането на въглеродни емисии, като същевременно се запази промишлената конкурентоспособност на ЕС, е от изключително значение. “Всеки CBAM следва да квадратурата на кръга на конкурентоспособността и ефективността на климата”, коментира г-н Стефан Енглинг, съветник на отдел “Индустриални въпроси” в Бизнес Европа. Запазването на единния пазар, както и иновациите и конкурентоспособността на всички части на промишлеността на ЕС по време на усилията му за декарбонизация е от ключово значение в контекста на опазването на европейските работни места и просперираща европейска икономика. На оперативно равнище “считаме, че CBAM би могъл да съществува по-скоро като допълваща мярка, а не като алтернатива на безплатните квоти за СТЕ”, обясни г-н Енглинг, като очерта как подобна комбинация би спомогнала за осигуряването на еднакви условия на конкуренция за производителите от ЕС, докато все още се справяме с въпроса за декарбонизацията.

И така, какви биха били основните тежести, произтичащи от въвеждането на CBAM върху дружествата от ЕС? “В настоящата си итерация предложението за CBAM би подобрило конкурентните перспективи за базираната в ЕС производствена промишленост на готови стоки”, заяви г-н Виктор Сундберг, вицепрезидент по въпросите на околната среда и ЕС в Electrolux. След това беше обсъдена темата за непреките разходи, които не се отнасят за производителите извън Европейския съюз. “Непреките разходи за европейските производители, произвеждащи ресурси като стомана, биха могли потенциално да доведат до производство на повече емисии на въглерод, а не до целта на CBAM за намаляване на нивата на емисии на въглерод”, обясни той. Ако Механизмът трябва да бъде успешно приложен, Европейската комисия трябва внимателно да обмисли как разходите за вносни стоки биха могли да осигурят конкурентен ръб над стоките, произведени от производителите в Европа, и последващото въздействие върху нивата на въглеродните емисии.

Ценообразуването на въглеродните емисии е въпрос от голям интерес на международно равнище. Имитирайки CBAM на ЕС, предложение за въвеждане на такса за внос на замърсители в САЩ също е внесено в Американския Сенат за обсъждане. “САЩ внимателно наблюдават подхода на ЕС”, подробно обстойно г-н Джоузеф Макгуайър, председател и изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на домакински уреди (AHAM), въпреки това “на този етап всеки CBAM би бил сложен, за да се справи с вътрешния и глобалния, ако не предприема солиден многостранен подход”, продължи той. Предложението за CBAM евентуално ще бъде крайъгълен камък на бъдещото законодателство за ценообразуването на въглеродните емисии, като се има предвид, че трябва да се реши глобално предизвикателство чрез глобално решение.

Ускоряването на подхода към декарбонизацията в Европа ще бъде неразделна част от евентуалното прилагане на предложението за CBAM. Имайки предвид това, “в сегашното си състояние на изкуството въздействието на CBAM би било изключително тясно върху декарбонизацията”, обяви г-н Стефан Ардити, директор “Интеграция на политиките и кръгова икономика” в Европейското бюро по околна среда (EEB). “Необходими са повече усилия, за да се гарантира, че тя може ефективно да изпълни обещанието си, най-вече като се има предвид систематично прилагане на продуктовия отпечатък”, добави той. За да смекчи рисковете на вътрешния пазар, завърши г-н Ардити, като предложи “въглеродният отпечатък да може да се използва върху продуктите, пуснати на пазара на ЕС, за да се възпират тези, които използват по-въглеродно интензивни продукти”.

Със споделена молба да направи CBAM икономически ефективен за Европа и по-широкия свят, Паоло Фалчиони, генерален директор на APPLiA, закри кръглата маса и благодари на панелистите за техния приноса.

Пълния запис на събитието можете да гледате НА ТОЗИ ЛИНК.

http://www.applia-europe.eu/