Трайност и ремонтопригодност – система за оценяване

Изискванията за аспектите на материалната ефективност, като например ремонтопригодност, възможност за повторно използване и подобряване ще бъдат добавени в инструментите на политиката за продуктите като Регламентите за Екопроектиране и Енергийно етикетиране, с което се допринася за изпълнение на целите в плана за действие за кръговата икономика и свързаните с тях политически инициативи.

Потребителите обръщат значително внимание на информацията на мястото на покупката относно трайността и възможностите за ремонт. Те са по-склонни да изберат продукти с голяма трайност/издръжливост в сравнение с продуктите с възможност за поправка. Продукти с малка трайност или възстановяемост са непопулярни. Общото разбиране на потребителите е, че дълготрайността е свързана с очакваната продължителност на живота на даден продукт и че е свързана и с качеството на продукта. Потребителите желаят да поправят продукта и решаващо за това дали ремонта ще бъде действително извършен е цената. Обикновено потребителите не се стремят да поправят сами продуктите.

Разходите са една от основните пречки за потребителите да поправят продуктите си. Те могат да бъдат приблизително разделени между резервните части (1/4) и разходите за труд (3/4). Няма смисъл да има технически поправяеми продукти (от гледна точка на осъществимостта) при много високи разходи за ремонт.

В системата за оценяване, която предстои да бъде разработена трябва да се постави акцент върху действията по отношение на параметрите, които могат да окажат влияние върху разходите за ремонт: наличие на диагностични инструменти и подробна информация, време на доставка и разходи за резервни части. Наличието на стандартизирани части може да бъде фактор, който би могъл да допринесе за подобряване на възстановяемостта на продуктите. Съсредоточаването върху разходите за резервни части обаче може да бъде подвеждащо, тъй като това е свързано с производствения процес и проблемите на качеството. Освен това наличието на резервни части за дълго време би могло да повлияе на цената на продукта. Важни са и някои проектни параметри, като например улеснен достъп до частите в продукта, време за разглобяване и модулността на продуктите. “Работната среда” е също така важен параметър. Наличието на квалифицирани ремонтни услуги, предлагани от производителите са с голямо значение, както и необходимите/минималните видове инструменти. Други важни параметри са възможностите за връщане на продукти, т. е. системи за обратно приемане (отговорност на производителя), за да се гарантира ангажиментът на производителите да поправят своите продукти и проблемите, свързани с безопасността.

В системата трябва да бъде включена оценка на сложността за разглобяване, крепежни елементи и съединители, необходимите инструменти, лесния достъп. Прилагането на лепила например може да направи операциите по ремонта много трудни или невъзможни.

Търговската гаранцияs може да бъде ефективен метод за поправяне на продуктите и може да бъде част от параметрите, които трябва да бъдат включени в оценката. Производителите трябва да намерят баланс между качеството на продуктите, производствените разходи и риска от поемане на допълнителни разходи по време на гаранционния срок. Освен това е необходимо да се определи дали повредите се дължат на неправилна употребата от потребителите/крайните ползватели или на проблеми при производство.

Наличието на резервни части е един от най-подходящите параметри за оценка. Важни са наличността на резервни части във времето, времето за доставка на частите и тяхната цена. Стандартизацията на компонентите също може да бъде решение, но това е твърде ограничително.

Поправките, извършвани от независими сервизи често са по-скъпи за потребителите. Също така трябва да бъдет взети пред вид и всички въпроси, свързани с безопасността, особено при ремонти “направи си сам”. Интересна мярка може да бъде и предоставянето на гаранция след ремонт.