Изпитване на електродомакински уреди в съответствие с изискванията на потребителите

10.08.2018

В подкрепа на регламентите за екодизайн и енергийно етикетиране се използват стандарти. Методите за измерване, описани в стандартите, имат за цел да предоставят възпроизводими резултати при разумни разходи. Ако резултатите не отразяват очакванията на потребителите, това може да не е достатъчно,.

Уместността на някои методи на изпитване е поставена под въпрос поради опасения, че не е обърнато достатъчно внимание на типичното използване от много потребители, така наречените “условия от реалния живот”. Понастоящем е широко признато, че типичното използване от потребителите е основен двигател за стандартите за оценка.

Общите критерии за една процедура за оценка са:

  • Представителност: съответствието между получените резултати и практикана (на крайните потребители);
  • Възпроизводимост: еднаквост на резултатите, когато един и същ продукт се тества повторно при малко различни условия, например в друга лаборатория, но като се използва същата процедура;
  • Повторяемост: съгласуваността на резултатите, например по отношение на потреблението на енергия или производителността, когато същият продукт се тества повторно при същите условия, например в същата лаборатория от същия персонал;
  • Разходи: разходи за провеждане на процедурата по изпитване.

Стандартът трябва да изпълнява всички горепосочени цели. Съответствието с изискванията на потребителите се отнасят главно до първото. Ако е възможно да се създаде стандарт, при който получените резултати напълно да съответстват на практиката, но те не са повторяеми или възпроизводими или биха могли да бъдат осъществени само след много скъпо тестване, такъв стандарт не би бил подходящи за целта.

Идеалната процедурата на изпитване би осигурила еднакви резултати, когато един и същ продукт се тества повторно в същата или в друга лаборатория (добра повторяемост и възпроизводимост), осигурява същите резултати, които се откриват в практиката (висока представителност) и имат ниски разходи. Ясно е, че на практика такава комбинация е малко вероятна: тестова процедура, която е силно повторяема и възпроизводима, ще изисква, наред с другото, по-подробна процедура на изпитване (вероятно включваща по-скъпо тестово оборудване) и повече повторения и следователно най-вече ще бъде по-скъпа. Освен това, продуктите могат да се използват при различни условия, с различни настройки и в различни режими: следователно, покриването на всички възможни вариации на настройката на продукта/конфигурацията, видовете употреба и от множество крайни потребители ще изисква множество тестове, които на свой ред могат да бъдат свързани с по-висока цена.

Понякога се използва изразът “тестване в реалния живот”, което означава измерване на производителността на продукта и/или потреблението на енергия на практика в жилището на крайния потребител. Ако изискваното изпитване се извършва в условията на един или повече крайни потребители, резултатът няма да бъде достатъчно повторим и възпроизводим.

Тестването в съответствие с изискванията на потребителите дава резултати, съответстващи на използването на продукта от потребителя в практиката.

Продуктите се експлоатират от потребители и работят при определени условия (температура, влажност и т. н.), консумират енергия, а понякога и вода и други ресурси (например перилен/миещ препарат) за постигане на желана производителност (студено пространство, чисто пране или ястия) в рамките на определен период от време. Много от тези параметри си влияят един на друг. Условията могат да зависят от местоположението на продукта (например кухня, изба, гараж, таван) и могат да варират през годината. Съответните параметри са тези, които влияят на производителността и/или потреблението на енергия или други величини.

Промяната на условията на експлоатация не е отразена в стандартите. Ако промяната на условията трябва да бъде отчетена, това трябва да се направи с множество тестове при различни комбинации от условия и материали. Освен това използването на средната стойност на диапазона, наблюдаван на практика, не означава, че това е и най-вероятната стойност. Оценката на ефективността в лабораториите се извършва чрез измервателни инструменти, а не, както на практика, от човешки наблюдения или сетива.

Важни части от поведението на потребителя, особено по отношение на вида на натоварването са заменени с “изкуствени”, които биха могли да възникнат на практика, например пералната машина се тества с изкуствено замърсени парцали, за да отразят зацапване на платове При прахосмукачките се използва специално подготвен прах. Изкуственото замърсяване на тъканите в стандарта за перални машини не отчита редица почвени видове, а изкуственият прах за прахосмукачката е по-неразнообразен от праха и почвите, намиращи се на практика по подовете. Това не означава непременно проблем, но показва трудността за оценка на представителността. Причината за използването на изкуствени тестови условия и измервателни уреди се дължи главно на необходимостта да се балансира възпроизводимостта, повторяемостта, представителността и разходите.